извисо̀ко -
- 1. извисоко
- - Гледам извисоко
ИЗВИСÒКО
нареч. Остар. 1. От някаква височина; отвисоко. Ястребът се изви и изведнъж се спусна извисоко върху гнездото.Виж повече2. На висок глас; високо. Тя чу думите на Нона, присви устни и извисоко продума на жената до нея. Г. Райчев, ЗК, 113. – Хайде! – заповяда Иван. И тя [снахата] запя. Подхвана много извисоко, но гласът ѝ не достигна, сниши го, задави се и това още повече я смути. Г. Караславов, С, 105.
3. Прен. С чувство за превъзходство; отвисоко. – А Лиляна? Тя лесно се сближава с хората – с насмешлива нотка добави тя, – макар че е малко маниачка, извисоко гледа на другите. X. Русев, ПЗ, 171. И той, както всички от неговото поколение, беше израснал с омраза към заробителите, но Франция беше охладила тая омраза с неясен и за самия него космополитизъм, който го караше до гледа извисоко на заплетените балкански въпроси. Ем. Станев, ТЦ, 85. Жена му смяташе българите за по-низши същества, на които може да се гледа само извисоко. Ст. Чилингиров, ПЖ, 39.