изгнѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано изгнѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изгнѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изгнѝла - единствено число, женски род, нечленувано изгнѝлата - единствено число, женски род, членувано изгнѝло - единствено число, среден род, нечленувано изгнѝлото - единствено число, среден род, членувано изгнѝли - множествено число, нечленувано изгнѝлите - множествено число, членувано
ИЗГНЍЛ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. св. деят. от изгния като прил. 1. За органични вещества – в който се е извършил процес на разлагане, разрушаване; гнил, прогнил. То бе малко, бедно рибарско село от десетина колиби, полузаровени в земята и покрити с почерняла изгнила слама. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 88. Органическите вещества в почвата се образуват от изгнили остатъци на растения и животни. Бтн V и VI кл (превод), 29. Земята беше гола, още безплодна и мъртва, покрита само с изгнили стъбла и шума. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Наруга продавачката, която бе скрила под хубавия грозд цяла кесия изгнили зърна. Л. Михайлова, Ж, 123–124. Многото умирания на децата в градовете лятно время най-много произлазя от това, че не са пазят от неузрели и половина изгнили плодове и зеленчуци. Ч, 1875, бр. 6, 266. // Който се характеризира с изхабеност, вътрешно разрушаване вследствие на продължително въздействие на влага, триене и др.; гнил, прогнил. Теодосий бутна вратата, ала тя беше затворена. После почука няколко пъти. Изгнилата врата глухо изкънтя, но отвътре никой не се обади. Ст. Загорчинов, ДП, 211. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дъсчен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277. Ние живеехме в една стара, порутена, изгнила двуетажна къщичка. П. Михайлов, ПЗ, 5. Изгнилата дървена ограда бе започнала да се руши, но самата къща на две етажчета бе чисто варосана и спретната. Ем. Станев, ИК I и II, 43. В буренясалия двор стърчаха разхвърляни части от ръждясали машини, ламарини, изгнили бъчви, греди. П. Здравков, НД, 6.Виж повече2. Прен. Който е стигнал до пълен упадък; гнил, прогнил. – Аз се боря за правдата. Тоя изгнил свят трябва да погине. Елин Пелин, Съч. II, 162. – Турция е съвсем изгнила държава, скелет, нищо повече... Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. Тогава ни една сила, никаква интрига не ще може да спре този славянски порой, що е потекъл бързо върх османлийската изгнила царщина. НБ, 1876, бр. 14, 56.
3. Като същ. изгнило ср. Нещо, което се разлага, изгнива; гнило, прогнило. Голямо влияние върху качествата на питейната вода оказва гниенето на останалата във водохранилището растителност. На него се дължат вкусът на изгнило и понякога оцветяването на водата. Пр, 1954, кн. 1, 18.