издока̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време издока̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време издока̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време издока̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време издока̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време издока̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време издока̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издока̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издока̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издока̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издока̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издока̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издока̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издока̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издока̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издока̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издока̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издока̀рвайки - деепричастие издока̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издока̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издока̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издока̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издока̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издока̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издока̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издока̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издока̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие издока̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие издока̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие издока̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие издока̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие издока̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие издока̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие издока̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие издока̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие издока̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 нагласявам - издокарвам - докарвам - пременявам - нагиздвам (разг.) - накипрям (разг.) - натруфвам
ИЗДОКА̀РВАМ1, -аш, несв.; издокàрам, -аш, св.,
прех. Разг. 1. Придвижвам, докарвам с превозно средство много неща или всичко, мнозина или всички до определено място, обикн. където е говорещото лице или лицето, на което се говори. С автомобила си сам издокара строителния материал от склада. // За вятър и под. – правя много неща или всичко да се придвижи, да достигне до определено място, обикн. където се намира говорещото лице; издовличам. Бурята издокара пясъка и камъните от близкия строеж чак до къщата ни.Виж повече2. Довеждам, заставям мнозина или всички да дойдат до определено място, обикн. където е лицето, което говори или на което се говори. Бригадирът ги издокара на събранието до един. издокарвам се, издокарам се страд.
ИЗДОКА̀РВАМ2, -аш, несв.; издокàрам, -аш, св., прех. Разг. 1. Изработвам, изпълнявам нещо добре, сполучливо, точно както трябва. – Ти момците видя ли ги? Нищо де, после ще ги видиш. Огън! Да знаеш само какви униформи съм им издокарал – същи легисти! Ст. Дичев, ЗС II, 12. Танчо сега не гледаше да издокарва снопите, а бързаше да ги притегне с въжицата. Кр. Григоров, ТГ, 75. Ако си майстор, научи другите като тебе да го правят, а ти още по-хубаво го издокарай. Д. Бозаков, ДС, 50.
2. Правя някой да бъде хубав, красив, обикн. като го обличам хубаво, пременявам, нагиздвам, гримирам и под.; докарвам3. Сръднята на Луканчето започна заради един панталон. – Как да ви вярва човек, като сте издокарали и наконтили вашите хора като сгодени цигани. В. Нешков, Н, 311. Трябва да издокарам дъщеря си за абитуриентския бал.
3. В съчет. с работата, нещата и др. – нагласявам, натъкмявам, нареждам. Издокарал нещата така, че той излязъл прав, а другите виновни.
4. Прен. Прех. и с др. същ. с предл. като. Правя някой или нещо да прилича на някого или нещо. Издокарал ги на картината всички като войници. Δ Издокарва си гласа като на вълк и плаши детето.
5. Прен. Изобразявам чрез рисуване или слово някого или нещо; изрисувам. Казвам на коларожелезаря: „Ще ми издокараш цялата Ботева чета върху ритлите на каруцата, заедно с войводата, със знамето и с всичките лъвове“. Й. Радичков, ББ, 21. След третото премиване каруцата светна. Лъснаха ярките шарки и по сандъка, и по килимите. Гледаше ги дядо Иван и се поусмихваше: – Майстор човек, издокарал ги като в черкова. Ст. Марков, ДБ, 500. Един беше писал за мене, нали аз на третата конференция ходих като делегатин, та тъй ме беше издокарал, че сам не можах да се позная. П. Незнакомов, БЧ, 145. издокарвам се, издокарам се I. Страд. от издокарвам. II. Възвр. от издокарвам във 2 знач. Острото око на момъка веднага долови, че тия приятели на баща му се бяха издокарали с нови дрехи, а нали с такива дрехи не се ходи на нива и лозе? Б. Обретенов, С, 188. – А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. – Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам! Ст. Даскалов, СЛ, 294.
ИЗДОКА̀РВАМ СЕ несв.; издокàрам се св., непрех. Разг. Постъпвам така, че да се харесвам, правя нещо с цел да се харесам някому; докарвам се1. Дали пък Василка не е обадила на майка си, а е искала да се издокара пред мене и е домъкнала кокошката, без да пита никого? Кр. Григоров, Р, 85. Умее да се издокарва и да прави мили очи на когото трябва! Това са преимуществата на вашата Милка. М. Марчевски, П, 280. – Море зная ги аз неговите шеги! – мръщи се Пиперов. – Издокарва се с тях пред началството, подмазва се! Тарас, СГ, 124. – А бе жените не ги слушай ти! Те пред тебе едно приказват, помежду си друго, а пред него кой знае как се издокарват! Ст. Даскалов, ЕС, 31.