Основна форма: изкатѐрвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

изкатѐрвам - първо лице, единствено число, сегашно време
изкатѐрваш - второ лице, единствено число, сегашно време
изкатѐрва - трето лице, единствено число, минало свършено време
изкатѐрваме - първо лице, множествено число, сегашно време
изкатѐрвате - второ лице, множествено число, сегашно време
изкатѐрват - трето лице, множествено число, сегашно време
изкатѐрвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
изкатѐрвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
изкатѐрвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
изкатѐрваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
изкатѐрваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
изкатѐрвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
изкатѐрвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
изкатѐрващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
изкатѐрваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
изкатѐрвайки - деепричастие
изкатѐрвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
изкатѐрвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
изкатѐрвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
изкатѐрвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
изкатѐрвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изкатѐрвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
изкатѐрвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изкатѐрвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
изкатѐрвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
изкатѐрван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
изкатѐрвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
изкатѐрваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
изкатѐрвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
изкатѐрваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
изкатѐрвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
изкатѐрваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
изкатѐрвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
изкатѐрваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 качвам - изкачвам - катеря - изкатервам

Резултати от: Речник на българския език

ИЗКАТЀРВАМ, -аш, несв.; изкатѐря, -иш,

мин. св. -их, св., прех. Преодолявам някаква височина чрез катерене; изкачвам. С бързи крачки Любомир изкатери стълбичките до палубата и размаха ръка към кея. П. Спасов, ХлХ, 370. Ние самите сме противовес на онова, което тя си е мислела за нас. Съвсем противопоказни на представата ѝ за наперени смелчаци. Сякаш сме изкатервали скали и върхове, за да смирим гордостта си. Бл. Димитрова, Лав., 111. Не мога да изкатеря тази стръмнина. Δ С лекота изкатериха баира. изкатервам се, изкатеря се страд. Но тя [дупката] не би могла да се види, дори ако се изкатереше сипеят, защото малката полянка пред скалата беше обраснала от сплъстени дренаци, шипки и трънаци, които зиме и лете тулеха входа, като че нарочно за това бяха посадени. О. Василев, ЗЗ, 13. Баирът лесно се изкатерва от деца, по-труден е за възрастните.

ИЗКАТЀРВАМ СЕ несв.; изкатѐря се св., непрех. 1. Придвижвам се нагоре по стръмно място чрез катерене; изкачвам се. Отсреща, наблизо и надалече, навред около местата на пожара, по изправени до стрехите дървени стълби се изкатерваха хора. Т. Харманджиев, КВ, 134. Всеки път, когато котаракът се опитваше да слезе, отдолу го посрещаше силна струя вода и той отново се изкатерваше нагоре. Ив. Остриков, ОП, 27.

2. Достигам по-високо стръмно място или края, върха на някаква височина чрез катерене; изкачвам се. Партизаните се изкатериха по скалистите чукари на връх Колош, който господствуваше над цялата гориста околност. Д. Ангелов, ЖС, 604. Те мълчаливо се изкатериха по стръмнината и стъпиха на пътеката. Ем. Манов, БГ, 189. Младите се изкатериха бързо на дърветата и с провисени крака над главите на другите зрители, загледаха от високо Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 491.

Виж повече