излѐко -
ИЗЛЀКО и (съкр. остар. и диал.) излѐк нареч. 1. Без голямо усилие, напрежение; леко, лесно.
Хортува, хортува [чичо Денчо], като че из книга чете, па все излеко, па все кротко. М. Георгиев, Избр. разк., 285. Върти се, върти, / камък излеко, / сипи се, сипи, / брашънце меко. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 15.Виж повече2. В невисока, слаба степен; малко, леко. Грижливо бе прибрана тя [косата] и отдире, по тънкия врат, който едвам се подаваше над високата яка, с малка трапчинка и бяла, излеко златиста кожа. Д. Талев, ГЧ, 65–66. – Минете напред – казах аз на моя възможен спътник към страшните небесни селения. Той мина през разбитата от близко избухване врата на чуждата кооперация и ние заслизахме към зимника с отмерени, излеко тържествени стъпки. О. Василев, ЖБ, 135. Прислонил се до старец белобрад, / излеко побледнял от остър хлад, / гърмеше с вихъра на кървав бой. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Сред сочната трева на моите двори / люлее се излеко нацъфтяла слива. Хр. Ясенов, Събр. пр, 68. // Едва забележимо, едва доловимо; слабо, леко. Нивите, тъмно морскозелени, покарали около две педи, излеко се вълнуваха. П. Михайлов, ПЗ, 79. – А вие какво предлагате, значи? От начина, по който каза това и по който го гледаше – с излеко приведена напред и вдясно глава – Раковски разбра, че министърът вече знае от регента Вулгарис какво е неговото предложение. Ст. Дичев, ЗС I, 304. Така, с дългите отхвърлени назад и излеко развяващи се кестеняви коси, с меката не дълга, но коприненолъскава брада и тънки отправени надолу мустаци, той [Стефан] приличаше на светец. Д. Немиров, Б, 39. Край синора на златокласа нива, / под дребничка шумата трънка-слива, / цедилка стара излек се люлее, / а в нея кротко младенец почива. К. Христов, Кр, 31. // Внимателно, нежно; леко. Когато Петранка се свести и изправи зашеметената си глава, Петър излеко издърпа ръце, пъхна ги пак в аления си пояс и втренчено като никога се завзира около си. Ц. Церковски, Съч. III, 117. От удара се зашемети и се позастоя. През това време дядо Марин я улови за рогата и кротко взе да я чеше по гушата. И при всяко мръдване на ръката му, Бръзка трепваше. Излеко, той успя да постави оглавника зад единия ѝ рог. Ил. Волен, РК, 80. // Не много високо; тихо, тихичко. Излеко се понесе безгрижната песен на щурците и вечерникът залюля зелените гриви на нивите. Р, 1927, бр. 242, 1. – Василе! – повика излеко, най-сетне Петър. Но Васил ся не обуравяше. Той си сладко спеше пренесен. Ил. Блъсков, ИС, 49. Вместо отговор той [бае Гето] подсвирна излеко и добави: „Хай, хай, като у поща ще седиш – бъди рахат“. М. Георгиев, Избр. разк., 170. Като усети, че леглото ми излеко скръцна, той продума: – Искате ли цигара? П. Михайлов, ПЗ, 34. Седеше тя прибрана тамо в къта, / край огъня, когато се почука / на прозорчето излек. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96.
3. Плавно, с лекота; леко. Понамести още веднъж биволския наръкавник, извади широкия си нож и запристъпва излеко, като душеше въздуха дано долови миризма на прясна кръв. О. Василев, ЗЗ, 10. Тръгна излеко, след него и другите влизат в черква. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 93. Мъглата излеко се носеше по разкритите до половина поли на Витоша. П. Михайлов, ПЗ, 29.