измѐствам - първо лице, единствено число, сегашно време измѐстваш - второ лице, единствено число, сегашно време измѐства - трето лице, единствено число, минало свършено време измѐстваме - първо лице, множествено число, сегашно време измѐствате - второ лице, множествено число, сегашно време измѐстват - трето лице, множествено число, сегашно време измѐствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време измѐствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измѐствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измѐстваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измѐстваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измѐствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение измѐствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измѐстващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐстващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие измѐстващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие измѐстваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐстващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие измѐстващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐстващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие измѐстващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐстващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие измѐствайки - деепричастие измѐствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измѐствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измѐствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измѐствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измѐствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измѐствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измѐствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐстван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измѐствания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измѐстваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измѐствана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измѐстваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измѐствано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измѐстваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измѐствани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измѐстваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 измествам - премествам
ИЗМЀСТВАМ, -аш, несв.; измѐстя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Придвижвам нещо или някого от мястото му някъде на друго място; отмествам, премествам. Той подправи чорбата, измести я от огъня да поизстине и седна при двамата. Д. Ангелов, ЖС, 238. Изместиха лодката по-навътре. Пак синеоката разпери мрежата и я хвърли нашироко. П. Михайлов, ПЗ, 17. Два пъти се хвърлиха на атака нашите дружини, доде изместят сърбите. Ив. Вазов, Съч. VI, 121.Виж повече2. Премествам някого да работи на друго място. Още в началото на 1844 г. аз се услових за учител в ближнето на Търново село Килифарево. През пролетта на 1845 г. Неофит и секретарят му Костаки вземаха случай да се вмесят в селските работи и да ме изместят из Килифарево. Π. Ρ. Славейков, БП I, VII.
3. Прен. Променям насоката, характера на нещо (обикн. някакъв разговор, въпрос, тема), за да избегна нещо нежелателно или неудобно за мене. – Ти откъде си? Друг беше боляринът, с когото хортувахме вчера – измести дядо Стамен разговора в желанието си да разбере с кого говори. М. Смилова, ДСВ, 25. – Понякога омразата ни трябва да бъде по-силна. – Ти от омраза ли стана комунист, или от обич? – Не измествай въпроса. Л. Станев, ПХ, 127.
4. Прен. Заемам мястото на някого или на нещо, като го отстранявам; заменявам, сменявам. – Противно ми беше да правя изложения... Първото, което хората биха си помислили, щеше да бъде, че го правя от стремеж да го изместя. Виждате ли, аз също бях кандидат за асистентското място. Ем. Манов, БГ, 164. В ресторанта един от тях [от приятелите му] се опита дори да седне до нея, но това събуди амбициите му и Дарев не се остави да го изместят. Л. Дилов, ПБД, 156. От три-четири години един друг материал започна все повече и повече да измества алуминия в самолетостроенето. Това е лекият метал титан. Р. Радулов, ИГ, 107. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература. Б. Пенев, НБВ, 20.
5. Диал. Изкълчвам (крак, ръка). Изместил си е китката. измествам се, изместя се страд. Фани искаше болницата да е снабдена с всичко необходимо и да може да се измества, ако станеше нужда, заедно с тая на йезуитите. Д. Димов, ОД, 167.
ИЗМЀСТВАМ СЕ несв.; измѐстя се св., непрех. 1. Придвижвам се от едно място на друго, сменям мястото си; премествам се. Аз се изместих на слънце и то ме заля със сладострастен топлик. Ив. Вазов, Съч. XI, 87. Тя все тъй си седеше и се смееше с тия живи и хубави нотки в гласа си, а мъжете един по един се изместваха и когато някой повече се попритискаше, тя ставаше под предлог, че тук покривът капе ужасно силно и търсеше да седне на друго място. Й. Радичков, В, 75. Сянката, под която бяха вързани добичетата, незабелязано се измести на друга страна и слънцето нагряваше до пукване дебелата им кожа. К. Петканов, ОБ, 154. По-късно новосъздаденото селище се измества на юг, към пазвата на Родопите. От това издърпване се ражда днешната Перущица. Г. Караиванов, П, 5.
2. Сменям мястото, където живея или работя; премествам се. Ще му направят година, а като мине годината, някой ден снахата ще си намери друг мъж и ще си дигне парцалите. Пък измести ли се веднъж от къщата, иди я гони сетне, иди ѝ направи нещо. Г. Караславов, Тат., 240.
3. Прен. За разговор, въпрос и под. – приемам друг характер, сменям съдържанието си, темата си; отклонявам се. Постепенно разговорът се измести от реформите и покровителството на славяните в турската империя. Ст. Дичев, ЗС I, 30. Разговорът беше се изместил от първоначалната си насока, отношенията в семейството се обтягаха. А. Гуляшки, ДМС, 109.
4. Диал. Изкълчвам се. Всяко ребро е разделено на две на края си, щото то ся опира на две от костите на гръбнака и това помага да ги държи на местата им. Колко твърдо тези кости ся държат на местата си, ний знаем от това, че твърде рядко те ся изместват. ИЗ 1877, 17.
◊ Измествам / изместя на втори (заден) план някого или нещо. Книж. Отстранявам някого или нещо от първото място или ставам причина някой или нещо да престанат да имат първостепенно значение, важност. Американските монополи, които все повече се насочват към Индия и Пакистан, се стремят да изместят на заден план английските. ОФ, 1950, бр. 1841, 3. Измествам / изместя от нечие сърце някого. Направям някой да престане да обича някого, когото силно е обичал, и да започне да обича другиго. Повестта за Вашата мъртва годеница разби всичко. Нея никой не може да измести от сърцето Ви, защото по-достойна от нея няма да се намери. Г. Караславов, ОХ IV, 416.