измъ̀дрям - първо лице, единствено число, сегашно време измъ̀дряш - второ лице, единствено число, сегашно време измъ̀дря - трето лице, единствено число, минало свършено време измъ̀дряме - първо лице, множествено число, сегашно време измъ̀дряте - второ лице, множествено число, сегашно време измъ̀дрят - трето лице, множествено число, сегашно време измъ̀дрях - първо лице, единствено число, минало несвършено време измъ̀дряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измъ̀дряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измъ̀дряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измъ̀дряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измъ̀дряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение измъ̀дряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измъ̀дрящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие измъ̀дряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дрящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие измъ̀дряйки - деепричастие измъ̀дрял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измъ̀дрялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измъ̀дрялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измъ̀дряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измъ̀дрялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измъ̀дряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измъ̀дрялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измъ̀дряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измъ̀дрялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измъ̀дрян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измъ̀дряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измъ̀дряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измъ̀дряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измъ̀дряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измъ̀дряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измъ̀дряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измъ̀дряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измъ̀дряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗМЪ̀ДРЯМ, -яш, несв.; измъ̀дря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Ирон. Измислям, намислям, измудрям, измъдрувам. – Ха, и турчето дошло! Събра се пак хайдушката дружина! Какво ще измъдрите сега, да ви видим? Д. Бозаков, ДС, 51.Виж повече2. Прен. Неодобр. Изправям, изпречвам нещо да стои пред някого или нещо. Какво си измъдрил този сандък пред вратата! измъдрям се, измъдря се страд.
ИЗМЪ̀ДРЯМ СЕ несв.; измъ̀дря се св., непрех. Разг. Ирон. Изправям се пред или срещу някого, като стоя мирно; мъдря се. Орчо се измъдри като булка под венчило. К. Величков, ПССъч. I, 71. – Измъдрил се като почка в ливада. Я, чичовото – метла! Иди се помъдри и на друга маса! М. Кюркчиев, ВВ, 112. // Стоя, намирам се пред или срещу някого; мъдря се. Донесоха печено агне – червено / и в масло опържено, с моркови крехки, / с картофи нарязани. Бъклица пълна / измъдри се пак на софрата. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 25.