изобѝлно -
ИЗОБЍЛНО нареч. 1. В много голямо количество, повече от нормалното, обикновеното; в изобилие.
Това лято из гората се намираха изобилно лешници. Ем. Станев, ПГВ, 73. Шопът се наведе и кръвта му закапа по пепелта на пътя бързо и изобилно. Елин Пелин, Съч. II, 97. Байко е преслужил с ракия два пъти. А и вино се налива по-изобилно. Т. Влайков, Пр I, 232. Чакъра се успокои и закуси изобилно с мляко. Д. Димов, Т, 275. Тържествено блесналите прозорци на тоя недостъпен храм ни говореха за безброй кристални полилеи, за изобилно пръскана светлина. М. Кремен, РЯ, 66.Виж повече2. Във висока степен; богато. Първото нещо, което литературата е трябвало да насърчи, е добродетелността и търпеливостта. А това може да постигне покрай строго религиозната книжнина още и сантименталната и поучителна литература, изобилно разцъфтяла в Западна Европа през 18 и началото на 19 век. Г. Константинов, ПР, 6. Тия новородени мисли цъфтяха по-изобилно и изпълваха Еньо с такава светлина и чистота, че извършеното престъпление му се виждаше недействително. Елин Пелин, Съч. III, 166.
3. С много голямо количество, с множество от нещо; богато. Той отблъскваше пламъка и естествения възторг на младите хора, които те крият в дълбочината на своята душа и с които природата ги беше надарила изобилно. Р, 1927, бр. 260, 4. О! Какво прекрасно местоположение, привлекателно зрелище имаш ти, страна! И чудно украшение, що тя е изобилно надарила природата! Ил. Блъсков, ИС, 40–41.