изобразѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано изобразѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изобразѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изобразѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано изобразѝтелната - единствено число, женски род, членувано изобразѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано изобразѝтелното - единствено число, среден род, членувано изобразѝтелни - множествено число, нечленувано изобразѝтелните - множествено число, членувано
ИЗОБРАЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който показва умение да се изобразява, да се пресъздава действителността в художествени образи.
Дълбоката искреност, бликащите от сърцето чувства търсят – и намират, благодарение на изобразителния талант на Смирненски – нови, разнообразни, пъстро сменящи се форми и образи. Г. Бакалов, Избр. пр, 355. Красотата на образите в трилогията идва не само от изобразителния дар и голямото психологическо майсторство на писателя. Лит. XI кл, 337.Виж повече2. За средство, начин в изкуството – чрез който се постига изобразяване. Затова и непомръкващото очарование на Йордан-Йовковата военна проза, наред с нейната ярка изобразителна сила, е преди всичко в съхраняването на човечността – разпиляна и прокудена по кръстопътищата на войната, – човечност, която единствено връща хората към истински живот. С. Султанов, ЙНС, 33.
3. Който е изображение, превъплъщение на действителността, обикн. в художествени образи. Подреждането на изобразителния материал в изложбата е направено с голямо умение. Съществуването на реални шамански форми в древните тракийски земи се доказва и от изобразителен материал. Б. Богданов, О [еа]. Снабден с богат изобразителен и звуков материал, докладът акцентира върху трансформациите, настъпили в българската съвременност спрямо съществуващата традиция. Българ., 2012, бр. 24 [еа].
4. Прен. Образен, нагледен, картинен. Изобразителна реч. Изобразително слово.
◊ Изобразително изкуство. Изк. Група сродни изкуства (живопис, скулптура, графика и др.), които отразяват действителността чрез нагледни художествени образи, възприемани по зрителен път. Докато в старото българско изобразително изкуство на пейзажните мотиви се отделя скромно и незначително место, в произведенията на майсторите от 19 в. често срещаме опити за изобразяване и на планината, с по-точно подчертаване характерните ѝ форми. Б. Ковачевски, ЧГТ, 65.