изо̀бщо -
ИЗÒБЩО нареч. 1. По отношение на всичко, във всяко отношение; въобще. – Селото
изобщо как е? – намеси се Мишо. – Селото ли? – ококори се старият. – Не го бива. Преди вадехме тютюн, анасон, пашкули... Сега всичко замря. Г. Караславов, СИ, 299. Преводите на Уайлд у нас изобщо са калпави. Трябва да го четеш в оригинал, за да разбереш какво е той. Ем. Станев, ИК I и II, 49.Виж повече2. Винаги, във всички случаи, при всички обстоятелства, по принцип; въобще. И това той [писарят] вършеше тъй бавно, внимателно и грижливо, както изобщо вършеше цялата си канцеларска работа. Й. Йовков, Разк. II, 56–57. – Какво те довея насам! – попита той. – И де е семинаристката ти униформа? Ηай-първо Кръстю се смути, ала след това видя, че тия хора тук си говорят изобщо така, направо, и се усмихна. Ст. Дичев, ЗС I, 234. Той бе човек с твърде хуманни нрави и съвсем неочаквано няколко пъти ми предлага от своите дърва. Разбира се, аз всякога отказвах да приема такъв подарък, като го уверявах, че изобщо на студа се чувствувам по-добре и по-здраво. Стр. Кринчев, СбЗР, 341. – Ние като социалисти сме изобщо против войната. Т. Харманджиев, Р, 182.
3. За подчертаване, че действието се прави, извършва в най-общ смисъл, без да се има предвид нещо конкретно; въобще. Аз казах само за себе си – имам си дертове. – Но аз говоря изобщо. Такава бъркотия е сега, че за нас военните... – За мен е безразлично – намръщи се Попов. А. Страшимиров, Съч. I, 69.
4. С отриц. Никак, съвсем. – Не искам да кажа, че не биваше изобщо да вземате думата. А. Наковски, БС, 188. От ракията не изпи нито глътка, той изобщо не пиеше. П. Вежинов, НС, 44. Мичкин си спомни, че те [немците] изобщо не бяха бързи артилеристи. Докато обсипеха билото на могилата с ефикасен огън, щяха да минат още няколко минути. Д. Димов, Т, 615.
5. Изцяло, напълно, съвсем. Двама от тия смелчаци, които се опитаха да играят на борсата срещу фирмата „Бьондал и Легрен“, в късо време изчезнаха изобщо от Анверската борса, други регистрираха доста чувствителни загуби и останалите побързаха да признаят качествата на Легрен. П. Спасов, ХлХ, 8.
6. При същ. За подчертаване, че предметът или явлението, назовани от съществителното, се разглеждат като цяло, най-общо и в най-широк план; въобще. Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум... Защото Места не шумеше винаги: тъй и тогава местните турци гадаеха по тоя шум за времето и за бъдещето изобщо. Й. Йовков, Разк. II, 77. Животът в уличката беше умален вид на живота изобщо. Ем. Станев, ИК III, 110. Първото природно явление, което е поразило наивната душа на човека изобщо, е било сменяването на деня и нощта, на светлината и мрака. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа].
7. Обикн. със съюз и. За подчертаване, че следващото изречение (следващата част от изречение) изразява по-обща, по-обобщена мисъл от тази на предишното изречение (предишната част); въобще. – Не познавам такъв човек. – И изобщо никого не съм приемал. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. Жена му Велика в замяна на това работеше за двама. То и изобщо мъжете в селцето повече се помайваха и бистреха политиката. Й. Радичков, СР, 95. През декември вали най-малко. Изобщо зимните месеци са със слаби валежи. П. Делирадев, В, 95. Предполагаха някои, че в жилите му трябва да тече българска или изобщо християнска кръв. Ив. Вазов, Съч. X, 116.
8. Като обобщаваща дума пред заключение, извод; с една дума, въобще. – Защото от снощи, господин инспекторе, аз отново се почувствувах човек с достойнство, изобщо, човек... Д. Калфов, Избр. разк., 9. Пък ми се харесва и туй у жените, гдето се червят, пудрят, изобщо, гдето се докарват. Елин Пелин, Съч. IV, 130. Стаматко е ранен в лакътя – костта е раздробена, изобщо, тежко е да се гледа. Л. Стоянов, X, 29. Той [Ламбрев] бавно почна да разглежда всяка вещ и ту скептично поклащаше глава, ту пренебрежително свиваше устни, изобщо, даваше си вид, че той е първият познавач по тия работи. Й. Йовков, Разк. I, 153.