изпа̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време изпа̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време изпа̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време изпа̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време изпа̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време изпа̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време изпа̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпа̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпа̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпа̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпа̀дащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпа̀дащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпа̀даща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀дайки - деепричастие изпа̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпа̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпа̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпа̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпа̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпа̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗПА̀ДАМ1, -аш, несв.; изпàдна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам от някъде, където съм бил поставен. Вражи куршум перна Герчо право в сърцето. – Убит съм, помисли си он и разкопча мундира. Щом разтвори пазухата си, оттам изпадна куршумът, сплескан като слюнка. Елин Пелин, Съч. V, 100–101. Отвори [Раковски] плика. От него изпада друг, по-малък, и лист хартия. Ст. Дичев, ЗС I, 491. Съгледал я [Мария] е Миленко, / сведе се да я цалива: / .. / влашко му ножле изпадна, / та си Мария убоде. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 254.Виж повече2. Преставам да бъда част от нещо, отпадам от състава на нещо. Да ви кажа право, този мой фейлетон беше предназначен за хумористичния вестник, но изпадна оттам, тъй като в последния миг Сандо Рудин донесе друг, по-актуален. Тонич, ББК, 69. От прилагателните, които свършват на -ен, в които гласната не изпада, формите за женски и среден род и за множествено число се изговарят и пишат с едно н: особен – особена, -о, -и, блажѐн, блажѐна, -о, -и. Л. Андрейчин и др., БГ, 98. Отборът изпадна от група А.
3. Прен. Остар. и диал. Физически отслабвам, изнемощявам; отпадам. Очите ѝ бяха мокри от сълзи; бузите ѝ бяха пребледнели и като прецедени – много беше изпаднала. Т. Влайков, БСК I, 502. Стойко се остави като малко дете, съвсем беше изпаднал. Както си седи, вземеше, та съвсем отмалее, а сълзите току се стичат по страните му, уморени и примирени старчески сълзи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 652–653. Трябва да бъде здрава [дойката]. Па пак има случаи, та и при такава подойка детето изпада, и ако причината не е у детето, трябва и нея да промениш. Хр. Данов, Лет., 1869, 92–93. „Като се пазар зададе, / да легна болна да лежа, / дано ми тяло изпадне, / дано ми лице увехне.“ Нар. пес., СбВСт, 589.
4. Прен. Разг. Изгубвам положението си в обществото, материалната си сигурност и под. – Какво искаш от държава, снахо! – каза той [старецът] раздразнено. – Ако си силен и богат, можеш с парцалите да я окрадеш, но ако си сиромах, ако изпаднеш, не чакай да ти помогне. Г. Караславов, ОХ II, 522. Да не се присмиваш никому, кога изпадне, защо никой не знай как ще осъмне. П. Берон, БРП, 37. l Наспротив, колкото изпаднала Франция, от друга страна съперницата ѝ Англия ся издвигала. ВИ, 158.
5. Прен. Разг. Изгубвам добродетелите си; пропадам. В пътя на развратностите няма успех. Мнозина даровити и способни младежи изпадат и погинват тамам тука. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 24.
6. Остар. За морал, нравственост – влошавам се, губя се, пропадам. Нравствеността от ден на ден изпадаше. Й. Груев, КВИ (превод), 54–55.
7. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Преминавам, оказвам се в някакво ново, обикн. неблагоприятно положение или състояние, означено от съществителното. Скитай по света, докато си млад. Но не забравяй, че все трябва нещо да научиш. Да знаеш някакъв занаят, та да можеш да живееш честно и да не изпадаш в неволя. Елин Пелин, ЯБЛ, 31. Той си представяше галерата разбита, а деспота – човек, изпаднал в безизходица, без пари и без надежди. Д. Добревски, БИ, 50. – За доброто, което ми стори, вземи тая върбова свирчица. Изпаднеш ли в беда, свирни с нея и аз ще ти се притека на помощ, където и да съм. Ив. Планински, БС, 78. Тодора изпадна в немилост. Бездетството ѝ започна да се смята и като нещастие за селото. К. Петканов, БД, 130. Държавата събира данъците от народа всяка година, а не му помага, когато той изпадне в нужда. Ал. Спасов, С, 23. Ирина изпадна в състояние на пълна летаргия. Вземаше сънотворни хапчета, спеше до късно през деня. Д. Димов, Т, 654. Изпадам в комично положение.
8. Разг. В съчет. с дотам (дотолкова, така) и със следв. изреч. със съюз да. Стигам до крайно лошо положение, което ме принуждава да извърша нещо неблагоприятно за мене. – Да бяхме се обадили на тез хора! – рече тя веднъж на чичо Кольо. – Никъде няма да ходиш! Не сме изпаднали чак дотам, да се молим! И. Петров, НЛ, 81–82. Сегашният ми талигаджия беше един бей и е бил едно време богат, но и неговата орисница, не знам как му се разсърдила, та сега е изпаднал до там, щото да стане талигаджия. М. Георгиев, Избр. разк., 221. – Аз, сестро, откак съм ся запомнил, не знам да съм чел! Бог ма й пазил от грижи, за да изпадна да чета. Т. Шишков, ГМ, 31. „Вий виждате сина на един цар, който е изпаднал да проси робството като едничко свое убежище.“ Н. Михайловски, ПТ (превод), 69.
9. Прен. Остар. За дейност, занаят – западам, замирам. Скотовъдството и хранението на птиците за коприна стават весма добре; а ръкоделието и тръговията изпаднаха много сега. Ив. Богоров, КГ, 157.
10. Остар. Книж. За стоки, ценни книжа и под. – губя от стойността, цената си; спадам. Тя [Австрия] ся мъчи да си намери назаем пари отвън, но не може; а отвътре общите ѝ асигнации изпаднаха много. Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 192. Натоварачът не може да остави срещу навлото изпадналите от цената си стоки, или повредените от собствения им недостатък, или от случайно приключение. ДЗОИ I (превод), 297.
11. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. за качества, чувства. Ставам някакъв, придобивам качеството, обзема ме чувството, означено чрез съществителното. Когато се минират устоите на монархофашистката клика, тя знае да ги брани. И никога не изпада в сантименталност! Действува със зъби и нокти, с огън и желязо... П. Илиев, ЛВ, 9. Грижите го били налегнали толкова много, че и литературата не следял напоследък. Борис го посъветва да не изпада в песимизъм. К. Калчев, СТ, 204. Изпадна в крайна мнителност – всяка дума, всяка постъпка вземаше като насочена срещу него. Ил. Волен, НС, 103. Павел проявяваше учудваща твърдост, търпение и душевна бодрост. Той не изпадна в малодушие нито един миг. Гр. Угаров, ПСЗ, 504. – Не си ли забелязал, че понякога изпада в дълбока размисъл и става много тъжен? М. Марчевски, ТС, 40. Изпадам във възторг.
12. С предл. в и в съчет. със същ. паника, ужас, отчаяние, тревога и под. Обхваща ме чувството, състоянието, което се съдържа в значението на съществителното: Изпадам в паника– паникьосвам се. Войниците, като видяха труповете на началниците си, изпаднаха в паника и побягнаха боси, разсъблечени, подплашени до смърт. К. Ламбрев, СП, 329. Изпадам в ужас– ужасявам се. Като придържаше с едната си ръка гърдите му, шепнеше някакви думи и изпадаше във все по-голям ужас, гледайки кръвта, изхвърлена от гърдите му. К. Калчев, ЖП, 163. Изпадам в отчаяние– отчайвам се. Понякога лекарят изпадаше в отчаяние и се замисляше. Захвърлен тук, в този див и затънтен край, той ще се бори, ще се бори и тъй като няма да има никаква подкрепа, ще падне, ще се остави... Г. Караславов, Избр. съч. II, 144. Изпадам в тревога– разтревожвам се. Хаповете, които ми даде докторът, не помогнаха. Нашите изпаднаха в тревога. Ст. Даскалов, ЕС, 302.
13. С предл. в и следв. същ. Достигам в речта, схващанията си до качествата, означени със съществителното. Пък и отделните салони на един и същ параход имат свой собствен характер. Своя душа... Но започвам да изпадам в подробности. Б. Шивачев, ПЮА, 32. Обаче Хъшлака изпада в противоречие, когато описва участието на българската легия в боя срещу турския гарнизон в Белград през 1862 година. Лит. XI кл, 57–58.
14. Остар. и диал. Обикн. с предл. в или на. Озовавам се някъде случайно; попадам. – Едва ли ще ти бъде твърде леко на душата да изпаднеш нощно време сам в някой непознат лес и да ти се пообадят такива птички из тъмнината. Ал. Константинов, Съч., 257. Аз помислих, че попаднах в рая, а то съм изпаднала в едно мръсно, вонещо блато. Ив. Вазов, Н, 87. Приличаше на някой стар благородник, осиромашал и изпаднал в чужда среда. Й. Йовков, Разк. I, 237. Волно или неволно, той предавал сичките скитници от различни чети и въстания, които са изпадали на неговата кошара. З. Стоянов, ЗБВ II, 309. И изпадна, без да знае, на унските кола, гдето уните го посрещнаха с многочислени стрели. Г. Кръстевич, ИБ, 383.
15. Диал. Появявам се, заставам пред някого. Па отиде во Прилепа града, / на Марковите тежки порти; / викна, чукна църниот арапин, / па изпадна Марковата майка, / нея пита къде е син ѝ Марко. Нар. пес., Христом. КМ II, 38. Се наеме един църн арапин, / изпадна пред цара, се поклони: / „Честит, царе, от сега до века!“. Нар. пес., СбБрМ, 207. l В съчет. с οткъде, отде. „Ама вий откъде така изпаднахте и къде отивате?“ Ив. Докторов, ЗД, 80.
16. Само св. Диал. В съчет. с лич. местоим. в дат. Попадам, натъквам се неочаквано на някого или нещо; случвам, пада ми, попада ми. И да ти изпадне нечто евтино, преди да го купиш, всякога мисли. Лет., 1871, 198. – Милкано, ситна одано! / Дали ми не щеш изпадна, / кога телците изкарваш, / йочите ще ти извада. Нар. пес., СбНУ XIV, 15. Пенчо си дума: „Боби ле, / да пущаш, Боби, сестра ми, / .. / Че главата ша ти отрежа“. / Боби си дума: „Пенчо ле, / дали ми не щеш изпадна, / по гората, по водата“. Нар. пес., СбВСт, 739. изпада се, изпадне се безл. от изпадам1 в 7, 11 и 12 знач. Друмев и Стоянов са могли да бъдат само благодарни на Т. Икономов за подобно поставяне на въпросите и за спокойното преценяване на възможностите да се подобрят дружествените работи, без да се изпада в пристрастие. М. Арнаудов, БКД, 180.
◊ Изпада ми / изпадне ми душа<та>. Диал. Умирам. „Орлове, църни гарване, / я се повийте над мене, / догде ми душа изпадне, / тогай на мене паднете, / .., / ясна се кърва напийте.“ Нар. пес., СбВСтТ, 332. „Кой от назе се поболи, / сите наред ке го носим, / дури душа да изпадне!“ Нар. пес., СбНУ ХLV, 352.
ИЗПА̀ДАМ2. Вж. изпадвам2.