изпъ̀кнал - единствено число, мъжки род, нечленувано изпъ̀кналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изпъ̀кналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изпъ̀кнала - единствено число, женски род, нечленувано изпъ̀кналата - единствено число, женски род, членувано изпъ̀кнало - единствено число, среден род, нечленувано изпъ̀кналото - единствено число, среден род, членувано изпъ̀кнали - множествено число, нечленувано изпъ̀кналите - множествено число, членувано
ИЗПЪ̀КНАЛ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. св. деят. от изпъкна като прил. 1. Който се намира, издава се напред или нагоре от някаква повърхност или е извън очертанията на нещо. Противоп. вдлъбнат. Той стъпаше с голяма предпазливост, като слагаше крака в углъбленията и цепнатините или се държеше за изпъкналите части на скалите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Ружиков беше учител по естествена история в една софийска гимназия. Беше късоглед до слепота и носеше изпъкнали очила. X. Русев, ПЗ, 287. Трудно можеше да се разбере към кого гледа учителят, тъй като очите му не се виждаха зад изпъкналите стъкла на очилата. П. Проданов, С, 107. // За част от човешкото тяло (обикн. гърди, корем, вена, жила или очи, нос, скули и под.) – който се издава, разположен е напред повече, отколкото обикновено. Тя беше дебела жена с богаташки изглед, с изпъкнал корем. Елин Пелин, Съч. II, 167. Изпъкналата вена, която разделяше на две високото чело от носа до правата черна коса, се свиваше и от лицето изчезваше строгостта. Д. Добревски, БКН, 8. Челото му беше високо и умно, със силно изпъкнали жили на слепите очи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 80–81. Това беше снажен здравеняк с изпъкнали очи и хайдушки мустаци. Й. Йовков, ПК, 34. Той беше тридесет и пет годишен човек, с подпухнало жълтеникаво лице, с голямо изпъкнало чело. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. Той беше с изпъкнали плещи, с жълтеникаво, преждевременно застаряло лице. Кр. Григоров, Р, 16. Срещу него седеше някакво момиче с изпъкнали скули и чип нос. Д. Димов, Т, 36.Виж повече2. Остар. Който се откроява, отличава, прави впечатление с определена форма, качество, действие или постъпка. Изпъкналите личности на умственото и политическото движение у нас правят опити да организират народната просвета чрез общества, които биха използували сръчността на най-вещите и материалните възможности на мнозина. М. Арнаудов, БКД, 7.
◊ Изпъкнала леща. Физ. Леща, чиято повърхност от двете страни е издадена навън. Противоп. вдлъбната леща. Според формата си лещите се делят на изпъкнали и вдлъбнати. Характерно за изпъкналите лещи е, че са по-дебели в средата, а към краищата са по-тънки. Физ. XI кл, 97. Въвежда се представата за недействителен образ при плоско огледало, а след това се изгражда и представа за действителен образ на предмет при изпъкнала леща. Хр. Попов и др., КУФА, 37. Изпъкнал многостен. Мат. Многостен, който е разположен от едната страна на равнината на всяка от страните си. „Платонови тела“ са така наречените правилни изпъкнали многостени. Матем. 1965, кн. 6, 1. Изпъкнал многоъгълник (шестоъгълник, петоъгълник). Мат. Многоъгълник, който лежи изцяло от една страна на правата, прекарана през която и да е от страните му. Многоъгълникът се нарича изпъкнал, ако лежи изцяло от едната страна на всяка права, прекарана по коя да е от неговите страни. Планим. VIII кл, 28. От всички изпъкнали шестоъгълници с даден периметър най-голямо лице има правилният шестоъгълник. Матем., 1965, кн. 1, 42. Изпъкнало огледало. Опт. Огледало, чиято отразяваща повърхност е издадена навън. И изпъкналите огледала ся наричат разпръскателни, зачтото у тях светлите шипове не ся събират, а ся пръскат. Й. Груев, Φ (превод), 133. Изпъкнал ъгъл. Мат. Ъгъл, който се намира изцяло от една страна на равнината, прекарана през която и да е от страните му. Ако по отношение на равнината на всяка стена на многостенния ъгъл останалите му стени са разположени от едната страна, то той се нарича изпъкнал. Матем. 1965, кн. 5, 26.