изражѐние - единствено число, нечленувано изражѐнието - единствено число, членувано изражѐния - множествено число, нечленувано изражѐнията - множествено число, членувано
ИЗРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. За лице, физиономия – изглед, израз.
Никола се сърди, дразни Димитра и подигравателно имитира гласа му и изражението на лицето му. Й. Йовков, Разк. I, 35. И тая несиметричност придаваше някаква странна прелест на профила ѝ и някакво мило детско изражение на цялата ѝ физиономия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 14. Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков някак умолително. Д. Ангелов, ЖС, 27. Тя [Катя] хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Г. Караславов, Т, 8.Виж повече2. Със съгл. или несъгл. опред. Проява, изява върху лицето на определено психическо състояние или качества, черти, присъщи на характера. Лицето му доби блажено и щастливо изражение, очите му, все тъй влажни и насълзени, не виждаха никого, не познаваха никого. Й. Йовков, ЖС, 123. Пиша тия редове за човека, който ми бе толкова близък приятел, и с тъга виждам пред мене неговата прекрасна външност. Тънка, изящна, слаба фигура, с мека брада на светец, миловидно, кротко изражение. Д. Бояджиев, С, 6. Лицето му отново доби уморено и изнервено изражение. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода. П. Вежинов, ДБ, 204. Широко засмян, с угодническо изражение на тлъстото си лице, той най-напред се ръкува с Ангел Димов. Д. Ангелов, ЖС, 33. Той палеше цигара след цигара, пушеше нервно и пущаше гъсти облаци дим, за да прикрие поне отчасти изражението на крайно неодобрение, което бе се изписало на лицето му. Г. Караславов, ОХ IV, 311. // Отражение на настроение, чувство, душевно състояние в погледа, в очите; израз. Пред него стоеше докторът, човек около четиридесетгодишен, висок, но слабо сложен, с продънено, бледно и мършаво лице и с хитро ироническо изражение в погледа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 107. По неумитото му длъгнесто лунясто лице играеха две големи черни очи, дето светеше изражение на постоянна, безпричинна радост. Ив. Вазов, Съч. XI, 18. Без да се съблече, Раковски свали цилиндъра си и приближи. Хъшовете не снемаха погледи от неговите посивели, хлътнали страни, от властното изражение на присвитите очи. Ст. Дичев, ЗС I, 447. – Утре няма да дойда! – Защо? – попита Манол, без да иска. – Ще жънем. Манол го погледна спокойно, без изненада. От погледа му бе изчезнало онова гневно изражение, което тъй много плашеше момъка. Ив. Мартинов, М, 64.
3. Прен. Остар. Книж. Външна проява на мисли, чувства, настроения, намерения и под. чрез думи, дела, действия и др.; израз. Поезията на всеки народ е непосредствено изражение на неговото съзнание. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Централният комитет изпрати Боян Българанов като свой пълномощник при Върховния щаб на народоосвободителните войски в Югославия. Това бе ярко изражение на стремежа нашето партизанско движение да се развива с още по-голям размах. П. Илиев, ЛВ, 158. Преди всичко нужно е да се промени самият принцип за избора на народното представителство – като се замени принципа на болшинството с принципа на пропорционалността, който принцип е изражение на самата справедливост. Бълг., 1902, бр. 526, 1. Сказванието не е нищо друго освен начин на изражение мислите. Ф. Велев, КР (превод), 38.
4. Остар. Съчетание от думи, изречение, израз, фраза. – Кое ти наричаш лоши инстинкти? – Например всичко това, на което вие се възторгвахте, подигравките с по-старите, лошите изражения и прочие. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. В-к „Другар“ се хванал за няколко откъслечни изражения, извлечени от нашия вестник, за да затъмни основната мисъл, която ний още от втори брой на вестника сме изложили по отношение на работническите сдружавания. Раб., 1893, бр. 2, 1. Израженията „нашите прадеди елини“ и „нашият матерен език елински“ се отнасят само към гръцките юноши. СбНУ XI, 640.
5. Остар. Матем. Израз (в 4 знач.). Ако в едно числено изражение вместо общите числа поставим равните им частни числа и после извършим означените действия, то това се нарича заместване или намиране числената величина на даденото изражение. К. Кърджиев, А, 265. Изражението 5.836 означава: 5 цели единици, 8 десети, 3 стотни, 6 хилядни. К. Кърджиев, А, 11.