изря̀дко -
ИЗРЯ̀ДКО
нареч. Разг. От време на време; нарядко. Техният командир наблюдаваше през зрителна тръба, прилична на мелница за кафе, изрядко съобщаваше какво вижда и никому не позволяваше да надникне през тръбата. Ем. Станев, ИК III и IV, 490. Разхождахме се по „Патриарх Евтимий“. Беше тишина, нарушавана изрядко от някоя кола или закъснял пияница. Ем. Манов, ПС, 38. Изрядко се опитваше да заговори с Аничка, но щом го видеше, тя си влизаше вкъщи. Й. Йовков, ЖС, 82. Слънцето ту се показваше през редките пролуки, ту се скриваше и само изрядко, когато мъглата изтънееше съвсем, се провиждаше като кървавочервено кълбо. П. Бобев, ГЕ, 5.Виж повече