изто̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано изто̀чения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изто̀ченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изто̀чена - единствено число, женски род, нечленувано изто̀чената - единствено число, женски род, членувано изто̀чено - единствено число, среден род, нечленувано изто̀ченото - единствено число, среден род, членувано изто̀чени - множествено число, нечленувано изто̀чените - множествено число, членувано
- 1. източен
- - Източен въпрос
Виж повече- - Правя източен въпрос
ЍЗТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира или е разположен на изток по отношение на нещо (точка, граница, селище и под.). Противоп. западен.
Географската дължина бива източна и западна в зависимост от това дали точката се намира на изток или на запад от Гринвичкия меридиан. Астр. XI кл, 1964, 16. Изведнъж откъм източната страна на селото изцвили кон, след него – и други. Й. Йовков, Разк. I, 130. Те [колите] се наредиха една подир друга и бавно запълзяха към големите хълмове, които стърчаха на източната крайбрежна част на острова. Ал. Бабек, МЕ, 180. Източна Римска империя. Източни Родопи. Източна Стара планина. Източна Европа. Източни страни. // Който е насочен към изток или иде от изток. Противоп. западен. Стоил се радваше, когато се увереше, че духа морският източен вятър. Й. Йовков, Разк. I, 48. Той тръгна в източна посока, като при всеки ъгъл се поспирваше и обръщаше назад глава, за да види дали не го следи някой. Д. Ангелов, ЖС, 481. От източния ми прозорец прониква слаба предутринна виделина, денят изпраща първите си предизвестия, че иде от изток. Ив. Вазов, Съч. XVII, 45–46. На сутринта стаята си беше в ред, нищо особено не подсещаше за нощната работа на обитателя в малката източна стаичка с еркера. М. Грубешлиева, ПП, 122. Вятър, що духа откъм изток, нарича ся източен вятър. Лет., 1871, 95.Виж повече2. Който се отнася до държавите, страните от Източна Европа и Азия, който произхожда, произтича от тези страни или става в тях. Това произшествие беше причинило голям шум и вълнение в Цариград и правеше всички да вярват, че Европа ще се намеси вече енергически в източните дела. Ив. Вазов, Съч. VII, 154. Той живее на широка нога в голяма, хубава къща и свободно се отдава на своята страст да колекционира скъпи предмети и картини, стари оръжия, източни тъкани и всевъзможни други редкости. Хр. Ковачевски, СК, 46. В разкошно декорирания салон, напоен с парижки и източни парфюми, се движеха маскирани девойки. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 184. Тамерлан и много други източни владетели са имали обичай да събират главите на своите жертви и хвърляли ги на куп. Худ., 1909, кн. 7, 15. Източно изкуство. Източна музика. Източна поезия. Източни нрави. Източни войни. // Полит. Който се е отнасял до социалистическите страни от Източна Европа и Азия. Източна политика.
3. Който е присъщ, свойствен на страните от Източна Европа и Азия. Нетърпението да се срещна с Багдад, познатия ми от изпълнените с екзотика и източна красота филми, се подхранваше и от извънредно дългото пътуване с влак. ЖД, 1968, кн. 5, 14. Златоград не се тревожеше от проблемите на своето развитие и бе изцяло предан на източното си спокойствие. Ст. Сивриев, ЗСБ, 156. Във великолепно украсените някогаш с разкошни и скъпоценни килими и въобще с най-изрядната източна покъщнина стаи, днес се друго не вижда, освен голи надраскани стени. Ст. Ботьов, Κ (превод), 97. Бяха наредени и цели грамади от баклава, реванета и други европейски и източни сладки работи. Д. Спространов, С, 290. Източна кухня. Източни напеви. Източни приказки.
◊ Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на бившата Османска империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35. Силите ще бъдат принудени да се намесят и да решат веднаж завинаги източния въпрос, като съставят от разните народности отделни самостоятелни господарства. К. Величков, ПССъч. I, 93. Останалото време от денонощието прекарваха по топлите кафенета, дето се занимаваха с политика и с решението на източния въпрос. Ив. Вазов, Съч. VI, 40. Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички. Страст беше това време за оръжия; за да са купи едно шишене, трябаше да стане източен въпрос. Мнозина жедни, но сиромаси юнаци имаше, които не бяха са снабдили още ни с един пищовец. З. Стоянов, ЗБВ I, 449. Източен фронт. Воен. Истор. Мястото, където са се водили военните действия по време на Втората световна война между войските на Съветския съюз и фашистка Германия. Между многото благоприятни известия по положението на Източния фронт, радиостанциите в емисиите си от 6 юни съобщаваха и за влизането на съюзническите войски във „вечния град“ – Рим. К. Ламбрев, СП, 203. От цялото това всекидневие само две неща привличаха вниманието му: научните му занимания в болничната лаборатория и военните действия на Източния фронт. Д. Ангелов, ЖС, 171–172. Източна Румелия. Истор. Автономна област, създадена след Берлинския договор, в пределите на бившата Османска империя от 1878 до 1885 г., която обхваща земите на днешна Южна България. Източна църква. Православната църква. Към източната църква ся пометнаха изпосле и русите, а пак чесите, хръватите, словенците и поляците последиха Римската цръква. Й. Груев, Лет., 1872, 214. Правя източен въпрос. Разг. Обръщам много голямо внимание на някакъв въпрос, говоря много по него, като преувеличавам сериозността му, придавам му съдбоносност, с което създавам излишно напрежение. – Ако ми отрежеш нещо, ти ще отговаряш, чу ли? – Ама това е най-прост апандисит, бай Прокопи! Защо сега правиш източен въпрос. ВН, 1965, бр. 4229, 4. Следующата година за една невинна случка с един учител от плевенското училище, направи цял източен въпрос. Пряп., 1903, бр. 35, 2.
ИЗТÒЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от източа2 и от източа се като прил.1. Който е с висок ръст; строен, тънък. Дори седнал личеше, че той [мъжът] е много висок, много тънък, с тесни рамене, целия някак източен. К. Константинов, СЧЗ, 57–58. Вратата ни отвори неговата съпруга – една бледа, източена жена, наметната със зелен шал. Др. Асенов, СВ, 150. Тогава тя ходеше с налъми, с пъстра басмена рокля, беше високо, източено момиче с големи черни очи. Ем. Станев, ИК I и II, 11.
2. За тяло, лице и под. – който е с удължени форми; продълговат. Момък с източено лице, вакли очи се заглежда с присмехулен поглед в дългата олющена сграда на кръчмата. З. Сребров, Избр. разк., 230. Докато всичко у братовчеда му беше тънко, източено, изваяно – тяло и лице, Радомир изглеждаше груб и тромав. А. Дончев, СВС, 109–110. Този наперен и неврастеничен старец явно му харесваше. С хубавата си фигура, с острия си източен профил. С. Северняк, ВСД, 168. Тялото на опашатите земноводни е голо, източено и завършва с опашка. Л. Христов, З, 41.