изумру̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано изумру̀дения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изумру̀деният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изумру̀дена - единствено число, женски род, нечленувано изумру̀дената - единствено число, женски род, членувано изумру̀дено - единствено число, среден род, нечленувано изумру̀деното - единствено число, среден род, членувано изумру̀дени - множествено число, нечленувано изумру̀дените - множествено число, членувано
ИЗУМРУ̀ДЕН, -а, -о, мн.-и и (рядко) -дна, -дно, мн.-дни, прил. 1. Който е от изумруд или е украсен с изумруд; смарагдов. В Александрия се намират два от всичките седемнадесет двореца на последния Фарук. Огромни зали. В синьо, розово. С изумрудни полилеи. С. Северняк, ОНК, 239–240. От деветдесет и деветтях стъпала на златните стълби и от двеста изумрудени колони до край на двора до елмазените порти стоят два реда хурии, по-прекрасни от ангелите. Ц. Гинчев, ГК, 171. Изумруден пръстен.
2. Прен. Поет. Който има цвят и блясък на изумруд; смарагдов. Маслиновата гора се спускаше до широка ивица от бял мраморен пясък, който обхващаше като подкова малко заливче с изумрудена вода и плитко дъно. Д. Димов, Т, 503–504. Пред очите им засияха просторите на Кампания с многоцветните градини и изумрудни лозя. Сл. Боянов, СК, 12. Тъмнеят изумрудени гори / и вие се река Сакмар пенлива. Е. Багряна, ПЗ, 85. Ледна вечер. Сенки мудни / диплят земна твърд скована. / Виж: звездите изумрудни / ръсят сълзи над кервана. В. Карагьозов, Избр. пр, 83.