изходя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано изходя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изходя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изходя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано изходя̀щата - единствено число, женски род, членувано изходя̀що - единствено число, среден род, нечленувано изходя̀щото - единствено число, среден род, членувано изходя̀щи - множествено число, нечленувано изходя̀щите - множествено число, членувано
ИЗХОДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. 1. Който служи за излизане, излиза или отвежда навън; изходен. Противоп. входящ. Входящите и изходящите водопроводи [на чешмите] трябва да се запазят от замръзване. М. Томов, ТТЖ (превод), 66. Температурата на входящите газове [на котела] е около 350 до 400°С, а на изходящите около 180 до 200°С. Р. Ранков и др., М, 51. В Черно море има две течения – горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 6.Виж повече2. Канц. За писма, документи и под. – който се изпраща от едно учреждение до различни адресати. Противоп. входящ. – За това се искат особени хора, различни от нас, хора, които не са заровени във всекидневните грижи на службите с входящи и изходящи писма, лични досиета и счетоводни параграфи – каза жената. О. Бояджиев, П, 100. Папка с изходящи преписки.
3. Канц. Който е свързан с отбелязване на изпращането на писма, документи и под. от едно учреждение до различни адресати. Противоп. входящ. Американците действуват със светкавична бързина – не лепят гербови марки, не водят входящи и изходящи дневници. Още щом се явите там по някаква работа и чиновникът ви казва: готово. Св. Минков, Избр. пр, 57–58. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, питаха за входящи и изходящи номера. Д. Калфов, Избр. разк., 229–230. Методична и точна по навик, тя в едно тефтерче, като в изходящ журнал, бележеше датите и съдържанието вкратце на писмата си, а получените писма съхраняваше грижливо. Ив. Вазов, ВМ, 14.
◊ Изходяща архива. Канц. 1. Служба, която се занимава с писмата, документите, излизащи от дадено учреждение. Не беше малко това учреждение – имаше, да речеш, двайсетина чиновници и входяща и изходяща архива. СбСт, 46. 2. Самите писма, документи, които излизат от дадено учреждение. Тая тетрадка е част от изходящ дневник на турското окръжно управление в София през 1872 – 1873 година. По-право тя може да се нарече: част от изходяща архива на същото управление, понеже в нея е нанесено не краткото съдържание, а целите чернови на изпратените до разни места телеграми, а може би и писма. ИИДС, 1937, кн. 14–15, 218.