ИЗЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изчервя се като прил. За човек, човешко лице – който е покрит с червенина, руменина, поради срам, свян и др. чувства; зачервен. – Честито Първи май. Тя благодари изчервена и объркана и се извъртя, за да влезе в групата на манифестантите. Г. Караславов, ОХ II, 653. Лекарят тръгна подир началника си, изчервен до ушите. П. Вежинов, НС, 83. Лицето ѝ беше изчервено, дребните кафяви лунички едва личаха. К. Калчев, ЖП, 381.Виж повече– Друга (диал.) форма: изчървѐн.