изчѐрпан - единствено число, мъжки род, нечленувано изчѐрпания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изчѐрпаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изчѐрпана - единствено число, женски род, нечленувано изчѐрпаната - единствено число, женски род, членувано изчѐрпано - единствено число, среден род, нечленувано изчѐрпаното - единствено число, среден род, членувано изчѐрпани - множествено число, нечленувано изчѐрпаните - множествено число, членувано
ИЗЧЀРПАН, -а, - о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изчерпам като прил. 1. Който е изразходван, употребен докрай, който повече не е налице. Изчерпаните му до крайност физически и нравствени сили се подадоха на неотразимата нужда на съня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. Превъзходна неаполитанска писателка казва: „В момента на изчерпано търпение извиква един мъдрец: „Ако да бях цар!“. БД, 1909, бр. 12, 2. Народняшката партия не се задоволи и с това, макар изчерпаното съкровище да ѝ налагаше по-голяма въздържаност и прозорливост. Бълг., 1902, бр. 455, 1.Виж повече2. За книга, издание – от който са продадени всички бройки и вече не е в наличност, не се продава повече в книжарниците. В книжарниците вече е второто издание на една отдавна изчерпана книга на авторката – романът „Госпожа Г.“. ЛВ, 2012, бр. 25 [еа]. Изчерпано издание.
3. Прен. За човек – който няма повече душевни, нравствени сили, чувства или възможности за работа и под. Ритуалът на удоволствията ѝ не се променяше. Затова бе така изчерпана, тъжна, студена, неспособна да се развълнува от нищо. Д. Димов, Τ, 662. Величков се почувствува изчерпан и се предаде на спомените си и на преводачество. А. Страшимиров, ЕД, 8.
4. За тема, въпрос – по който вече всичко е казано, по който няма какво повече да се каже, пише. – Предлагам да се прогласи изчерпан въпросът! – извика един депутат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 90.