Основна форма: изчѝствам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

изчѝствам - първо лице, единствено число, сегашно време
изчѝстваш - второ лице, единствено число, сегашно време
изчѝства - трето лице, единствено число, минало свършено време
изчѝстваме - първо лице, множествено число, сегашно време
изчѝствате - второ лице, множествено число, сегашно време
изчѝстват - трето лице, множествено число, сегашно време
изчѝствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
изчѝствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
изчѝствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
изчѝстваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
изчѝстваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
изчѝствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
изчѝствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
изчѝстващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
изчѝстващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
изчѝстваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
изчѝстващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
изчѝствайки - деепричастие
изчѝствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
изчѝствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
изчѝствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
изчѝствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
изчѝствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изчѝствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
изчѝствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изчѝствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
изчѝствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
изчѝстван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
изчѝствания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
изчѝстваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
изчѝствана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
изчѝстваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
изчѝствано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
изчѝстваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
изчѝствани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
изчѝстваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 изчиствам - почиствам
2 изчиствам - очиствам - прочиствам

Резултати от: Речник на българския език

ИЗЧЍСТВАМ, -аш, несв.; изчѝстя, -иш,

мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо или някого чист, като премахвам нечистотии или излишни неща от, по, в него; очиствам, почиствам. Щом се изправи, изчисти грижливо дрехите си от налепилите се листи и тревички. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 95. Конете едва ходят из калта. Кочияшът спира често да изчисти колелата, задръстени от кал. Д. Габе, Н, 9. Белчо имаше по-бодър вид. Изрешихме го, изчистихме го. Той ни гледаше другарски и примижаваше от удоволствие. Елин Пелин, Съч. ІІ, 31. Тя [Росинка] започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. Стани, Маро, разбуди се, / ..; / да поможиш на майка ти, / да донесиш ладна вода, / да пометиш, да изчистиш. Нар. пес., СбНУ XI, 22. Изчиствам обувки. Δ Изчиствам пушка. Δ Изчиствам печка. Δ Изчиствам стая. Δ Изчиствам маса. Δ Изчиствам гардероб.

2. Отстранявам нещо, което замърсява някого, някакъв предмет, място; очиствам; почиствам. Сапунът пълнеше очите, ушите, изчистваше натрупаната от седмици мръсотия. Д. Добревски, БКН, 14. – Да видим само как ще му изчистим боклуците, дето ги остави в общината. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 217. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Атанас Щерев заповяда да изчистят на триста метра около землянката всички съмнителни белези: трески, клончета, изкопана пръст. Д. Ангелов, ЖС, 379. Изчиствам петно. Δ Изчиствам калта от обувките. Δ Изчиствам трохите от масата.

3. Правя нещо да бъде чисто, без примеси, като премахвам, отстранявам или унищожавам ненужни или вредни неща, които го замърсяват, пречат на използването му; очиствам, почиствам. Дядо Костадин мина край тях [снахите] и спря до оградата на малката градина. – Бобът е тревясал, влезте и го изчистете! К. Петканов, СВ, 34. Изпукаха десетина снопа и се умориха. Събраха чергата и изчистиха зърното. К. Петканов, СВ, 111. – Ами, дайте им тук готовото [място, нива], това, дето сте го изчистили и разорали вие. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 267. // При игра на карти – освобождавам се от карти, които пречат на успешния ход на играта ми. Насю х. Грозданов раздаде картите. Запасният подполковник Игнат Симов разкри една след друга подхвърлените му карти и ококори очи: беше му дошла тройка от десетки. Той бързо изчисти другите две карти. Д. Ангелов, ЖС 31. Изчиствам пиките.

4. Прен. Отстранявам от нещо такива страни, прояви, които нарушават характера, стойността, качествата му и под. И ние всички се стремяхме колкото е възможно повече да се доближим до образите, да изчистим спектакъла в стилно отношение. ВН, 1961, бр. 3176, 4. Той иска да изчистим нашия сегашен писмовен език от всички чуждици. Ч, 1875, бр. 5, 220. // Освобождавам нещо от това, което го потиска, мъчи, погубва и под. Когато неговите водители му казаха [на народа], че един развратен монарх е нахълтал хайдушки в отечеството ни, за да попречи на святото дело на братско съединение – целият български народ като един человек се впусна като ураган и изчисти страната ни от подлото нашествие. Ал. Константинов, Съч., 78.

5. Прен. Правя нещо да го няма, да не съществува; очиствам, премахвам, ликвидирам. – На, аз като съм отворил тая керана, сякаш че печела нящо? Само дето се показвам на хората. Токо да изчиста вересиите и бих затворил тая пущина, ами нема как, че се е докарала на ръце. Т. Влайков, Съч. ІІ, 129. Обр. – Ще бъде интернирано цялото ви семейство. – Господин Баранов, това, което вършим, е играчка. Не така ще вразумим тези хора. Вместо да изчистим заразата, ние я пращаме в друго село. X. Русев, ПС, 77–78. Колко малко досега се беше занимавал [Илия] с хората, с техните болки и радости. Надникна ли той в душите им, помръдна ли си пръста макар за да изчисти гнилото, старото, което тлееше там? А. Гуляшки, МТС, 249–250.

6. Прен. Разг. Убивам, премахвам някого; очиствам. „Все едно – викаше Димитър,те ще ни обесят, барем да изчистим няколко от тия мърди.“ Г. Караславов, Избр. съч. X, 56. – Не така, приятели! Трябва да се подготвим добре. Не само да ги подплашим, а да ги [диваците] изчистим като зайци! П. Бобев, ОН, 49. Един из поганците беше излязъл вън, но ние не поискахме да го удариме, защото нашето намерение беше да изчистиме сичката дружина. П. Хитов, МП, 31. Сула, като изчистил противниците си по всичка Италия, прогласил ся за непроменим диктатор. Г. Йошев, КВИ (превод), 119.

7. Прех. и непрех. Спорт. Във футбола – отбивам, отстранявам от опасно положение (топката). В чисти положения за гол те [българските футболисти] малко бавно обработваха топката за последния удар и даваха възможност на съветската отбрана да изчисти. П. Вежинов, ДМ, 55. Изчиствам топката. изчиствам се, изчистя се страд. и възвр. Но обущата се изчистват отново и тухлено-червеният прах по тях се изгубва. Св. Минков, ДА, 7. Буцов беше заповядал най-строго всички от ротата да се изчистят, да се избръснат и стегнат. Й. Йовков, Разк. I, 21. Четата прекара два дни в Роженда се понахрани, да се постопли, да се изпокърпи и изчисти. Д. Талев, И, 620.

ИЗЧЍСТВАМ СЕ несв.; изчѝстя се св., непрех. 1. Ставам чист, очиствам се. Само лицето му [на новороденото] бързо се изчисти, побеля, а на високото му чело блестяха цяло снопче златисти косички. Д. Танев, ПК, 799. Най-сетне мъглата се разсея съвсем, небето се изчисти. П. Бобев, ГЕ, 8. Кога ври [сокът], гуждат в него луга или кров, за да се изчисти добре. П. Берон, БРП, 292–93. Обр. Колкото по-дълго гледаше към кучето, толкова по-ясен ставаше погледът му. Лицето му се изчисти, там се отразяваха неизпитвани досега чувства. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 116.

2. Прен. Махам се, изгубвам се отнякъде; очиствам се. Мъглата, превърната вече в бели къдрави облаци, се изчиства и открива левия склон, дето блясва и друго езеро. К. Константинов, ГО, 68. Кога той [болният] храчи млого, да пие 20 жита прах от ипека с малко вода да са изчистят храчките. Ив. Богоров, СЛ, 55. // Само несв. Обикновено за някакво вещество или за петно – мога, в състояние съм да се махна, да изчезна; очиствам се. Петната от олио обикновено не се изчистват. // Рядко. Изчезвам, изличавам се. И аз бих дал мило и драго, ако би било възможно тия думи, що чух от Иванча, завинаги да се изчистеха из паметта ми. Ил. Блъсков, ДБ, 43.

3. Прен. Разг. Отивам си, махам се, отстранявам се отнякъде; очиствам се. На хората поолекна, като са изчистиха из града ни царските войници. НБ, 1877, бр. 68, 265.

Виж повече

Резултати от: Английско-български терминологичен речник

изчиствам (комп.) - clear