изя̀щно -
ИЗЯ̀ЩНО.
Нареч. от изящен; фино, изтънчено, изискано. Неочаквано и за себе си открих, че и момичето, което ни сервираше, има изящно очертан профил. Ст. Сивриев, ЗСБ, 142. Той знаеше да се облича изящно, да говори изящно, да седи изящно, да ходи изящно, да мълчи изящно. Ив. Вазов, Н, 63. Най ми хареса библиотеката. Богата, подредена, чиста. Книгите са изящно подвързани. Те стоят на стройни редици в грамадните шкафове и зоват, притеглят. К. Кюлявков, СПП, 33–34.Виж повече