императѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано императѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член императѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член императѝвна - единствено число, женски род, нечленувано императѝвната - единствено число, женски род, членувано императѝвно - единствено число, среден род, нечленувано императѝвното - единствено число, среден род, членувано императѝвни - множествено число, нечленувано императѝвните - множествено число, членувано
1 решително - категорично - изрично - еднозначно - безапелационно (книж.) - императивно (книж.) - ултимативно (книж.)
ИМПЕРАТЍВНО.
Книж. Нареч. от императивен (във 2 знач.). Тия [обществените] нужди налагат императивно да се даде по-правилна насока и по-силен импулс на икономическата дейност и инициатива. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 23.Виж повече