Основна форма: импровизѝран - Прилагателно

Форми:

импровизѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано
импровизѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
импровизѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
импровизѝрана - единствено число, женски род, нечленувано
импровизѝраната - единствено число, женски род, членувано
импровизѝрано - единствено число, среден род, нечленувано
импровизѝраното - единствено число, среден род, членувано
импровизѝрани - множествено число, нечленувано
импровизѝраните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 неподготвен - импровизиран (книж.) - експромтен (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ИМПРОВИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от импровизирам като прил. 1. За словесно или музикално произведение – който е създаден чрез импровизация. На паметта ми много помагат и някогашните мои бележки, по-късните ми записвания и онова, което съм скътал и запазил: листове с импровизирани стихотворения, които съчинявахме в игрите през последната нощ. М. Кремен, РЯ, 24.

2. Разш. Който е устроен, уреден, приспособен за нещо без предварителна подготовка. Хората оживено коментираха събитието, за което вече се бе разчуло. И все пак, когато Филипов се качи на импровизираната трибунаедин голям празен сандък, и оголи глава, дворът занемя. Ем. Манов, 470. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч., 155. На тая импровизирана трапеза, в една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IX, 90.

Виж повече