интрига̀нт - единствено число, нечленувано интрига̀нта - единствено число, членувано - непълен член интрига̀нтът - единствено число, членувано - пълен член интрига̀нти - множествено число, нечленувано интрига̀нтите - множествено число, членувано
ИНТРИГА̀НТ м. Човек, който прави, създава интриги против някого.
Наско се почувствува неловко от тия погледи. Интригант – имаше ли нещо по-лошо от това? С какво презрение баща му говореше за такива хора! Ат. Мандаджиев, ОШ, 67. – Отчислява ме – подзе управителят, като взе пак писмото. – Види се, някой интригант ме е наклопал. Ив. Вазов, Съч. VII, 98. Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни. Т. Влайков. Мис., 1895, кн. 2, 152.Виж повече– От фр. intrigant. – Γ. С. Раковски, Български вероизповеден въпрос, 1864.