инфантѝлен - единствено число, мъжки род, нечленувано инфантѝлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член инфантѝлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член инфантѝлна - единствено число, женски род, нечленувано инфантѝлната - единствено число, женски род, членувано инфантѝлно - единствено число, среден род, нечленувано инфантѝлното - единствено число, среден род, членувано инфантѝлни - множествено число, нечленувано инфантѝлните - множествено число, членувано
1 недоразвит - инфантилен (спец.)
ИНФАНТЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Мед. Който е недоразвит, с външни признаци като на дете.
Почти пропорционално развит е инфантилният тип джудже, което се ражда нормално по размери, но постепенно изостава, като получава и други отлики от нормалните индивиди. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 499.Виж повече2. Книж. Който е умствено, интелектуално недоразвит; глупав, наивен. – Къде е оня кретен? Ще го убия за едното чудо. Инфантилен простак. Н. Русев, П, 109.
3. Книж. Който е присъщ на умствено недоразвит човек; глупав, наивен. Обзе я [Ирина] глупаво желание да се превърне в медуза, а после съзна, че това инфантилно хрумване представляваше само бягство от мъртвия свят на хората, който я заобикаляше. Д. Димов, Т, 482.
– От лат. infantilis ‘детски’.