ѝстина - единствено число, нечленувано ѝстината - единствено число, членувано ѝстини - множествено число, нечленувано ѝстините - множествено число, членувано
1 действително - вярно (разг.) - всъщност - собствено (разг.) - наистина - истина (разг.) - практически (разг.)2 действително - вярно - наистина - истина
- 1. истина
- - Икономисвам <от> истината
Виж повече- - Скаран съм с истината
- - Спестявам/спестя истината
- - Тебе лъжа, мене (мен) истина
ЍСТИНА ж. 1. Филос. Познание, което се основава на вярното отражение на обективната действителност в съзнанието на човека, която съществува независимо от него.
Истина наричаме мисъл, която съответствува на действителността, а неистина – мисъл, която не съответствува на действителността. Лог. XI кл, 40. Истината за природата на нещата в края на краищата е една съвсем независима от това какво човек мисли за нея. Д. Факиров, ТА, 102. Истината не знае лицеприятие и комплименти, тя удря с брадвата по главата. НБ, 1877, бр. 59, 231. Философска истина.Виж повече2. Това, което съответства на действителността, което отговаря на фактите. Противоп. лъжа. – Палат имам, палат! Какви генерали стоят по-доле от мене! – Дай боже да е истина! – кръсти се добродушната Кирилица. Елин Пелин, Съч. I, 59. Лицето на византиеца наистина се измени. Той загледа Игрила, сякаш искаше да познае лъже ли българинът, или казва истината. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Ще ми пъхне [скулпторът] някоя книга или ръждива писалка в ръцете, а това няма да отговаря на истината: и аз, като Хайне, винаги меч държех в ръцете си. К. Кюлявков, ОЛ, 7. Като човек баща ми бе крайно трудолюбив и много обичаше хората. Той знаеше и изповядваше само истината, а лицемерието и лъжата му бяха чужди. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 34. В село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. / Истина било, тъй стана. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. С лъжу се стидза донекуде, а с истину – докрай. СбНУ ХLIХ, 673.
3. Твърдение, което е проверено в практиката и основано на житейския опит; извод, заключение. Нека не му се прави никакво снизхождение въпреки истината, че на българина умът му иде късно. Елин Пелин, Съч. IV, 16. Само той от нас прозре / истина една в живота – / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. Правдата баща е на порока, / а лъжата майка на пророка: / истини едничко проумени / от ония, що са в тях родени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40. Гола истина. Горчива истина. Самата истина. Свята истина.
4. Като нареч. Обикн. като вмет. дума. Разг. За подчертаване, че съобщаваният факт отговаря на действителността; действително, наистина. Истина, и стрина Илчовица хубаво надари зетя и сватовете, според както му е реда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. – Истина съм самодивско пиле. / Че те ловим със омайно биле. / Че оплетем мрежа от коприна, / че заградим гора със къпина. Елин Пелин, Съч. V, 121. Тъй врагът само ще познай / мощта ни; в дън земя ний тъй щем го натика, / да бъде истина България велика! К. Христов, ПП I, 95. // В реплики при отговор – за наблягане върху неразбираем факт, твърдение, изказани в предходното изречение; да, наистина, действително. Иго се позамисли малко и каза: – Истина, що е право – право... Така си мислех тогава, каквото ти казваш. М. Георгиев, Избр. разк., 115. – Истина, бат Недялко, годините вървят като топъл хляб, ей на аз – все ми се чини, че съм все момче. Ц. Гинчев, ГК, 46–47.
◊ Абсолютна истина. Филос. Пълна и окончателна истина за даден обект, която е цел на процеса на познанието и може да бъде достигната чрез ред относителни истини. Интересно е, че в постмодерната ера, в която човекът отрича рационалния подход към живота, вследствие на което отхвърля и идеята за абсолютна истина, същевременно се създава глад към духовното. ХК, 2013, бр. 2, 59. Обективна истина. Филос. Истина, чието съдържание не зависи от човека и човечеството. Той [литературният историк] изхожда от положението, че реалистичното отражение на обективната истина, на жизнената правда е, което именно създава трайни естетически ценности. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155. Относителна истина. Филос. Истина, която отразява предмета на познанието непълно в исторически обусловени граници. Относителната истина е непълна, променлива, с течение на времето се усъвършенства, показва, че познанието на човека е сложен процес, верига от истини, всяка от които представлява момент от непрекъснатото все по-дълбоко познание за обективната реалност. Ф. Марчев, Ф, 317.
~ Азбучна истина. Книж. Твърдение, което не подлежи на съмнение. Да водиш идейна борба – значи пред всичко да избереш своята идейна позиция. Да им обясним и тям тая азбучна истина, белки я разберат. Г. Бакалов, Избр. пр, 384. Новото съдържание, предложено от новата историческа обстановка, не може да бъде изразено по познатите начини. Това е азбучна истина. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 46. Значението на тези писатели [Л. Каравелов, Π. Ρ. Славейков и Хр. Ботов] все още не беше напълно разкрито. Тогава все още се налучкваше пътят и онова, което днес е азбучна истина, тогава е било предмет на спорове. Ив. Богданов, СП, 206. Тебе (вам) лъжà, мене (мен, нас) истина. Разг. Употребява се при уверяване, че нещо действително е станало, че действително е така. Насочих пушката към най-големия елен и амен да тегля... Смигнах и какво виждам! На всяко рогче запалена свещ... А между роговете – икона. Тебе лъжа, мене истина – свещи светят. П. Росен, ВПШ, 95. – Тогава, четирийсе и толкова годишен мъж, съм ревал като дете, ревал съм от мъка и нà, вам лъжа, мене истина, ако не бяха децата, щях да се затрия за едното чудо... Г. Караславов, Избр. съч. II, 150.