Основна форма: кавалѐрски - Прилагателно

Форми:

кавалѐрски - множествено число, нечленувано
кавалѐрския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
кавалѐрският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
кавалѐрска - единствено число, женски род, нечленувано
кавалѐрската - единствено число, женски род, членувано
кавалѐрско - единствено число, среден род, нечленувано
кавалѐрското - единствено число, среден род, членувано
кавалѐрските - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 рицарски (прен.) - джентълменски - кавалерски

Резултати от: Речник на българския език

КАВАЛЀРСКИ1, -а, -о, мн. -и.

Прил. от кавалер (в 1 и З знач.). Повече от колегите му не притежаваха кавалерски качества. Те бяха хора обстреляни от куршумите и от живота и изпълнени с основателна ненавист към буржоазията. От тях едва ли би могло да се очаква особена деликатност. Ем. Манов, ДСР, 79. — Не отричам, че дуелът е кавалерско нещо. Ив. Вазов, Д, 62. Той трябваше да издържи кавалерската си дума, па макар и да се оскандали с лошото си свирене. Д. Немиров, Д № 9, 63. Кавалерска постъпка.

КАВАЛЀРСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от кавалер2. Кавалерски знак. Кавалерско звание.

КАВАЛЀРСКИ. Нареч. от прил. кавалерски1; като кавалер1. Г. Вавринек се отнесе много кавалерски и ние бяхме несправедливи към него. Много са лестни думите му за вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 52. — Бях така щастлив да ви срещна и да бъда толкова време с вас! каза затрогващо искрено той и кавалерски ѝ стори път да се качи първа. Тарас, ТМ, 25. Tue не знаяха, че ръцете на тие европейски светила [Бисмарк и Дизраели] са потънали в кръв, че между тях и Тусун бея съществува само една разлика, че тоя последният са бори кавалерски с нож в ръката, а европейските башибозуци действуват чрез перо. З. Стоянов, ЗБВ I, 427.

Виж повече