кама̀ра - единствено число, нечленувано кама̀рата - единствено число, членувано кама̀ри - множествено число, нечленувано кама̀рите - множествено число, членувано
КА̀МАРА1 ж. 1. Вид законодателно тяло, част от парламент или народно събрание. През ноември министерският съвет бе започнал да се занимава с проекта за изменението на конституцията, .. Както някога в Учредителното събрание, те пак искаха имуществен ценз и една втора камара от висши чиновници, владици и само по двама изборни представители от окръг. В. Геновска, СГ, 225. В 1795 г. Конвентът изработил нова конституция, .. Според тая конституция законодателната власт се поверявала на едно събрание, съставено от две камари: съвет на старейшините и съвет на 500-те. Ист. X кл, 29. Както виждате, числото на депутатите [от Оборище] е достатъчно, много по-голямо, отколкото съставът на различни европейски камари в малките държавици. З. Стоянов, ЗБВ I, 409. // Лицата, участници в това тяло. — Камарата привършва своята работа и народните представители скоро, вероятно, ще се разотидат по домовете си. Пряп., 1903, бр. 89, 3.
2. Разш. Мястото, сградата, в която заседава това тяло. Всяка вечер това е единственият ни път. Не само за младите. Та даже и държавниците, старите почтени дипломати: от двореца до камарата, от камарата до двореца. Хр. Смирненски, Съч. III, 216.
3. В миналото — обществена организация за подпомагане и ръководене на различни клонове от стопанството, търговията, индустрията, културата и под. Под опушеното стъкло след известно взиране можеше да се види майсторско свидетелство, издадено на името на ковача от Врачанската занаятчийска камара. Й. Радичков, СР, 106. Софийската търговско-индустриална камара съобщава, че утре, 15 февруарий, .. в Занаятчийското училище, .., ще стане откриването на курса. Пл, 1934, бр. 1577, 4.
4. Мястото, сградата, в която се е помещавала тази организация. Пенков е работил част от стенописите в Бургаската търговска камара. БР, 1931, кн. 8-9, 302.
◊ Горна камара. В някои западни страни — съставна част на парламента, в която влизат предимно представители на аристокрацията или едрата буржоазия, осъществяващи висшата законодателна власт. Долна камара. В някои западни страни — съставна част на парламента, изборен законодателен орган, в който участват предимно депутати, представители на отделни партии.
— От лат. camara ‘свод, сводесто помещение’. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 206-207).
КА̀МА̀РА2 ж. 1. Остар. Стая. Впусна ся връз него и викаше: — Кой си ти, бре господине, та влязваш в чуждите камари да разваляш спокойствието на света? Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 196. Къщите отвътре имат камари (т. е. одаи), спални, чертози. Т. Шишков, ПХ (превод), 43. И навон излезна, / и у друга камара сам влезна. / Там соблече дрехи златоткани, / а облече ветхи и съдрани. К. Огнянович, ЖА, 26.
2. Остар. Каюта. Останали сами в парахода, наместо да са предадат на немилостивия тиранин, затворили са в долната камара. З. Стоянов, ЗБВ I, 100. Като каикът ся изпразни, докторът отиде на камарата си и тамо видя, че нема сондука му. ЦВ, 1856, бр. 302, 4. Времето бе студеничко, .., зато тримата наши сватбари не им отърваше да стоят вън на кувертата, трябваше да влязат долу в камарата на вапора. Лил., 1884, кн. 7, 5.
3. Разш. Остар. Свод, арка, ниша (Н. Геров, РБЯ II).
4. Остар. и диал. Стенен долап (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Диал. Килер, зимник (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От гр. καμάρα. (Μ. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 98).
КА̀МАРА3 ж. Остар. и диал. Водило (във 2 знач.).
— От гр. καμάρα. (Μ. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 98). — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
КА̀МАРА4 ж. Диал. Кравай без дупка в средата.
—От гр. καμάρα. (Μ. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 98). — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
КА̀МАРА5 ж. Спец. Дъга, извивка, която се образува между подметката и тока на обувката. Камара (извивка) се нарича повдигнатата част на сводовете на стъпалото. П. Цветков и др., ТОП, 42.
— От гр. καμάρα. (Μ. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 98).
КА̀МАРА6 ж. Остар. Камера. Сърцето им [на рибите] състои само от две камари. Д. Мутев, ЕИ, 65.
КАМА̀РА ж. 1. Разг. Куп, купчина от натрупани еднородни предмети, грамада. Около къщата му винаги имаше сега струпан камък, готов за продан. Тия камари приличаха на дувари, на крепост. Й. Йовков, ΒΑΧ, 198. Покачи се [бае Крачун] и седми път на високата камара от въглища и пак почна да гледа дали не иде вече „тая пущина“ [вапорът]. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Булчин баща сичко приготвил. В една голяма къща, на голяма трапеза камари, камари хлябове натрупани. Лил., 1884, кн. 7, 15. Среща ѝ идат айдути, / .. / Кат ги Елена съгледа, / у чудо са Елена намери: / злато от сребро по-млого, / камари с глави сечени. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 37-38.
2. Диал. Висока правоъгълна копа от слама, снопи, сено. Сетне мина на хармана и .., започна да оглежда мястото за камарите и да пресмята на ум кръстците. Г. Караславов, ОХ III, 39. Купите от сено и камарите от слама се правят с наклон. Н. Иванов и др., ГО, 196.
— От гр. καμάρα ‘свод, купол, нещо натрупано, сводесто’ (М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 98).