канава̀ - единствено число, нечленувано канава̀та - единствено число, членувано
КАНАВА̀ ж. 1. Рядка мрежеста ленена тъкан с лесно отброими нишки, която се поставя при везане върху бито тъкан плат, за да се везе, след което те се изнищват.
Когато материята е с много тънки нишки, които не могат да се четат [броят], поставя се канава и се везе върху нея. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 57. В този случай работянието става на канава книжена или леняна. Π. Ρ. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32.Виж повече2. Прен. Основна тема или идея, върху която се изгражда художествено произведение. Историята на тая учителка ме покърти, направи ми дълбоко впечатление и дълго занимава ума ми, додето ми вдъхна мисълта да я взема за канава на един социален роман. Ив. Вазов, ПМЧ, 53. Разказът в незначителната си епична канава се развива върху почвата на добре познат мотив от една народна песен. Б. Ангелов, ЛС, 256. Историческият сюжет е канавата, на която той [В. Друмев] изявява патриотическите си концепции. ЛФ, 1956, бр. 3, 3.
— От фр. canevas. — Други (остар.) форми: канва̀, камва̀, канфа̀.