келепѝр - единствено число, нечленувано келепѝра - бройна форма келепѝрът - единствено число, членувано - пълен член келепѝри - множествено число, нечленувано келепѝрите - множествено число, членувано
- 1. келепир
- - Удрям/ударя келепира
КЕЛЕПЍР
м. Простонар. Неодобр. 1. Обикн. ед. Печалба, облага, която се постига без труд или изгодно, на ниска цена; кяр, аванта. — Па и мене нали ми се иска — я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Ал. Константинов, БГ, 48. Европейската прежда ще я бием с десетина-двайсе лева на килото. Ще използуваме митото — то ни стига. Така се печелят пари, чичовото, .. Келепир е то. Г. Караславов, Избр. съч. II, 154. Памук — вика — фино нещо! Прежда № 14. Тъкмо за тебе. В село ще я продадеш — вика — като топъл симит за една неделя. Ако можеш — вика — да събереш 5,000 лв., .. Келепир — вика — рядък случай! Чудомир, Избр. пр, 163. Ако има нейде келепир, то Касабов и Грудов тутакси са появляват, като орли на мърша. П. Хитов, МП, 104.Виж повече2. Обикн. в отриц. изр. като сказ. опред. при гл. съм. Нещо, което е хубаво, добро, изгодно, което нося печалба или радост и под. Той попита за майка си. — Какво прави горката? Дали ми се сърди, че не ѝ пиша? И такъв син да имаш, не е келепир. Л. Стоянов, Б, 19. Успя да измисли една шега и тя много се хареса на селяните. — Не е келепир голямата къща. Пуснах си вътре жената и не мога да я намеря. Л. Михайлова, Г, 132. — И аз съм служил — добави куцият, .. — Хм… Какво ще кажеш за войната, не си е келепир, нали? Кр. Велков, СБ, 76.
3. Οстар. Сделка, възможност за получаване на печалба. Трябва no-скоро да ти кажа за един келепир, no-скоро да пипаме, доде не са го подушиле хората. Ил. Блъсков, СК, 55.
4. Остар. Плячка, придобивка. Понякогаш побягнували, като че ги е страх, и си оставали келепиря; а после, кога неприятеля са хващал за келепиря им, скоро са спускали на него от гората. 3. Княжевски, ЕИ, 11.
5. Като прил. неизм. в сказ. опред. а) Изгоден, износен. Завчера си купих навои — казва Слави. Намерих ги келепир. Д. Немиров, Д № 9, 33. б) Добър, свестен. До вечерта в селото се разчу. Разчу се, че мъжете набили Шопа заради сестричката. Жените свиха устни и заизвиваха прането до сухо. .. — Сестричка, а? Ако беше много келепир, те щяха да си я оставят в града. Л. Михайлова, Ж, 16.
◊ Удрям / ударя <голям> келепир; удрям / ударя келепира. Простонар. Неодобр. Успявам да придобия, спечеля или постигна нещо изгодно, добро, обикн. по лесен начян, без особени усилия. Предприемачът се стреми да удари някой голям „келепир“, лихварят — да оплете по-добре своята мрежа. Г. Георгиев, Избр. пр, 276. — Той е сега в Цариград — отговори бай Ганьо — подир една неделя ще се венчава там. Ударил келепиря! Ал. Константинов, БГ, 75.
— От тур. kelepir ‘стока, купена изгодно’.