кипѐж - единствено число, нечленувано * кипѐжа - бройна форма кипѐжът - единствено число, членувано - пълен член кипѐжи - множествено число, нечленувано кипѐжите - множествено число, членувано
КИПЀЖ м. 1. Кипене.
Упорито плувах наоколо, .. и виках: „Помощ! Помощ!“ .. В кипежа на водата аз ту потъвах, ту се показвах пак… Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 126. Скоро малките посестрими на Искъра забълбукаха в предпролетен кипеж. А. Христофоров, А, 274. Не си ли ти това, море .., / утихнало в нощта след бурний свой кипеж. Д. Дебелянов, С 1936, 41.Виж повече2. Прен. Бурна, силна проява на мисли, чувства, страсти или под. Милка дъхаше силно, гърдите ѝ се издигаха тревожно под кипежа на могъщи чувства. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 119. След първия кипеж на буйните тъмни сили, които живееха у него и го правеха понякога тъй яростен и страшен, той се беше затворил в къщата си, никъде не излизаше. Вл. Полянов, БВП, 94. Свилени кичури от русата му коса падаха по бялото му чело, набърчено сега, сякаш от кипежа на творческа мисъл. Ив. Вазов, Съч. XI, 140. Те пеят... И дива е тяхното песен, / че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълзи изстисква на бледни лица. Π. К. Яворов, Съч. I, 59.
3. Прен. Бурно, оживено протичане на нещо, съпроводено със силен шум, гълчава, движение, промени и под. Едва сега Иван почувствува колко здраво е привързан към гарата, към целия този кипеж и шум. М. Марчевски, П, 204. Мина през Карловия площад и попадна всред кипежа на коледния пазар. В. Геновска, ПЮФ, 113-114. Попаднал в такава благотворна среда, патриотът Петър Бонев се увлече от бунтовния кипеж и с цяло сърце прегърна идеята за освобождение чрез революционна борба. Г. Караиванов, П, 7. Изгледите за една предстояща война .. разпалват на свой ред революционния кипеж на народните маси в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 46. И сред кипежа на кървава битва / втурнах се мълком след нейния лик. Хр. Смирненски, Съч. II, 71.