кѝтка - единствено число, нечленувано кѝтката - единствено число, членувано кѝтки - множествено число, нечленувано кѝтките - множествено число, членувано
- 1. китка
- - Връщам/върна китката
Виж повече- - Да <си> го китиш на китка
- - Извит като китка
- - Не съм китка за мирисане
- - Не съм китка за помирисване
- - Не ще ми върнат китката
КЍТКА ж. 1. Снопче подбрани и подредени цветя, обикн. завързани с конец; букетче. Войниците почнаха да се прощават .. Зачервени момичета, едно след друго, подаваха китки на войниците. Й. Йовков, Разк. I, 106. Бояна отиде на извора в гората, .. Набра синчец, сви китка, затъкна я в косата си. М. Марчевски, П, 78. Тя [Иглика] тичаше по поляната, късаше цветята, правеше ги на китка. Елин Пелин, Съч. II, 44. Лицата им [на Добромир и Твърдко] бяха усмени и весели, а под новите мечи калпаци, .., стърчеше сватбарска китка от здравец. Ст. Загорчинов, ДП, 438-439. Во стаичката пръска аромат, / оставена от тебе, китка цвете. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 18. Берете цветя в градина, / .. / Плетете венци и китки, / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Зора сипва, зора обзорява, / лудо младо конче обседлава. / — Постой, лудо, постой, аджамия! / Росна китка тебе ще увия. Ц. Церковски, Съч. I, 212. // Букет. ● Обр. Никога не съм виждал такава китка от хубави жени. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 55. Тоя ден Цвета бе най-хубавата китка на хорото. Елин Пелин, Съч. III, 107. Между Катериш и Ния, край тях двете и в цялата китка от съседски девойки които дружеха, Божана, щерката на Климент Бенков, беше като невенче, като паричка или теменужка. Д. Талев, ЖС, 206.
2. Разш. В съчет. със същ. Връзка, снопче от стръкове растения, зеленчуци или от други предмети, означени със съществителното име. Набързо набра тя в кошницата китка мерудия, накъса малко чушки и патладжане. Т. Влайков, Съч. I, 1925,139. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него — полица, отрупана с китки сушени билки. Ст. Загорчинов, ДП, 92. — Кажи на жените да ти натъргат и една китка чесън. Ц. Гинчев, ГК, 52. Тук имало ягоди, .. Докато откъсне една, друга ей оттатък .. не сети кога зави цяла китка в ръка. П. Тодоров, И I, 7-8. На главата си той не носи бяла чалма с меки гънки, а висок самурен калпак с възвърнато настрани дъно. И там, гдето дъното се закопчава, втикната е китка паунови пера. Й. Йовков, СЛ, 131. Друмка йе рано ранила, / грабнала й китка ключове, / отключи пъстри сандъци. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 49. Китка магданоз. // За коса, косми — кичур. А когато си пробиваха път из навалицата на пазара и минутно войската биваше разделена от пълководеца, единствената пътеводна звезда за нея беше китката косми, които като пряпорец се развяваха над озобената шапка на дяда Ивана Песоглавеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Неговата плешива глава, напречно изрязана от многобройни бръчки, .., го правеха още повече малък; няколко китки бели косми висяха от двете страни на главата му и на тила и стигаха до ушите. Превод, Р, 1927, бр. 252,4. // Гъсто разположени цветове на един стрък; съцветие. Из пасището, по което цъфтеше на китки, на китки жълт млечок, пасяха овци, все едно безредно разхвърляни камъни. П. Бобев, ГЕ, 20. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти, лъскави и сякога зелени; цветът му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90.
3. Група дървета или храсти, израснали усамотено. На север хоризонтът му се затваря от величествения гребен на Алабак и Милева скала; на запад и северозапад — от рътлината Илиин връх, с китка борова гора на самото ѝ теме. Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези, .. в клоните на тая голяма китка се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора. Елин Пелин, Съч. II, 128. Индже спира коня си. Жетварките са близо, но китка дървета ги крият от дружината. Й. Йовков, СЛ, 144. Добророман се усмихна още веднъж и побърза да отговори: — Там, зад дърветата е манастирът — и махна с ръка към същата китка дървета, които и Лука беше посочил Теодосию. Ст. Загорчинов, ДП, 197.
4. Корона на дърво. Над човешките глави се издигаше само зелената китка на върбата, с увиснали надолу вейки. Й. Йовков, ЖС, 176. Рядко се виждаше в това море китката на дърво. Д. Фучеджиев, Р, 51.
5. Разг. Цвете. Тя влезе в градината да полее цветята, .. Слънцето бе залязло и в прозрачния предвечерен здрач пъстрите китки ярко блестяха, една до друга в зелените лехи. Д. Талев, ПК, 350. Омръзнало ми е да съм опашка на мъжа си из тия пущинаци, тука даже китки няма къде да посадиш. Сл. Македонски, ЕЗС, 87. — Чиляк само с хляб не може. Виж, всички пред къщите си китки садим, .. Ей и пред мойта къща трендафил. М. Яворски, ХСП, 16. „Майчо, мила майчо, обърни се майчо, / .. / китки сам садила в долнана градина, / да ми ги заливаш, дорде се завърна.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 87.
6. Прен. Сбирка от песни или стихотворения. Военната музика, .., свиреше непрекъснато народни китки и потпури из опери. Д. Ангелов ЖС, 220. Първите творби, които направили името на композитора известно на по-широк кръг хора и разнесли славата му вън от родния му град, са китките от народни песни „Пусти моми жеравненки“ и „Лиляна, мома хубава“. Ст. Грудев, ББ, 21.
7. Диал. Предсватбен обичай, при който у момата от името на годеника се носят храна, питиета и цветя. След тъкмежа от страна на момчето ходят у момини на китка, дето уговарят подаръците и деня на сватбата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 158.
◊ Бяла (енюва) китка. Диал. Равнец. Жълта китка. Диал. 1. Иглика. 2. Горицвет. Зимна китка. Диал. Обикн. мн. Хризантема. Медова китка. Диал. Шекерче, фасуличе. Самодивска китка. Диал. 1. Стенно изтравниче. 2. Богородичен косъм. Синя китка. Диал. 1. Вид плевел по тютюна и слънчогледа; воловодец. Нашите научни работници създават нови сортове пшеници — нови високодобивни сортове слънчогледи, устойчиви на синята китка. ОФ, 1950, бр. 1883, 1. 2. Обикн. мн. Ралица. Мене ма мама пройодала / да си бера сини китки. Нар. пес., СбНУ XXV, 76. Смесена (смесна) китка. Диал. Горски карамфил. Радо ле, либе Радо ле, всяка ми вечер дохождаш, по смесна китка донасяш. Н. Геров, РБЯ II, 441. Снежна китка. Разг. Декоративен градински храст с бели топчести съцветия; картоп.
~ Връщам / върна китката някому. Разг. Развалям годежа (си); разгодявам (се). Еньо се отказал от Цвета. Тя му върнала китката и пръстена и не искала никой нищо да ѝ спомене за него. Елин Пелин, Съч. III, 136. Да <си> го китиш на китка. Във 2 и 3 л. Диал. Пренебр. Не ми е нужно нещо, не ми е притрябвало нещо, дръж си го (казва се обикн. когато някой е отказал да даде временно нещо, да услужи с нещо). Извит като китка. Диал. Много красив, много хубав. Не съм китка за мирисане (помирисване). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Лош съм, не съм добър, свестен човек. На другия ден арестуваха Караванювчето. Сега него го нямаше на нивата, но и другите не бяха китки за мирисане. Кавръчето го гледаше като коч. Бакърджията го псуваше в очите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194. Не ще ми върнат китката. Разг. Няма да ми се развали работата, няма да ми попречат, ще успея. Пращам / пратя (провождам / проводя) китка на някого. Диал. За момък — изпращам сватове да искат мома за жена. — На Димитровден ще му пратя китка. К. Петканов; БД, 85. „Земяш ма, момньо, не земяш, / барям ми китка проводи.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 123.
КЍТКА2 ж. Част на ръката, която съединява дланта с лакетната кост. Ръката ѝ [на Ирина] беше силна, мургава и загоряла от слънцето, но с нежна китка, с чисти и равно подрязани нокти. Д. Димов, Т, 7. Китките на ръцете ѝ тръпнеха, пръстите ѝ отмаляваха като вдървени, а тя все пишеше, пишеше. Г. Райчев, Избр. съч. II, 87. Стрелците веднага развързаха доброволния пленник. — Така — подвикна възрадвано Драган и разтърка подпухналите си от пристягането китки. О. Василев, ЗЗ, 88. Двете кости между лакътя и китката правят совалката. НКАФ (превод), 8.
кѝтка ◊ Мека китка. Вж. мек.