кла̀с - единствено число, нечленувано кла̀са - бройна форма кла̀сът - единствено число, членувано - пълен член кла̀сове - множествено число, нечленувано кла̀совете - множествено число, членувано класа̀ - единствено число, членувано - непълен член класъ̀т - единствено число, членувано - пълен член класовѐ - множествено число, нечленувано класовѐте - множествено число, членувано
КЛАС1, класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ и (остар. и диал.) кла̀си, след числ. кла̀са, м. 1. Връхната част от стъблото на житно или тревисто растение, което цъфти и връзва зърна.
От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безхлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. По тежките уведени класове се червенееха оголени вече зърна. Ил. Волен, МДС, 45. Очите му останаха в шесторедата пшеница — класът ѝ бе педя дълъг. Затвори очи и напосоки откъсна клас, стри го в шепите си и преброи сто зърна. Непременно ще си набави от това семе и цялата нива ще засее. К. Петканов, X, 27-28. Хвощът има безлистно коленясто стъбло, което има на върха един клас със семенни зрънца; нахожда ся по блатливите места и покрай горите, под сянката. Д. Мутев, БИ, 93. Како движи нива силев зефир / и разлюля класи позлатени. / Тако исто гърци разлюлени / тичат скупно към черната флота. Ч, 1871, бр. 16, 488.Виж повече2. Разш. Отделен стрък, цяло стъбло от житно растение с върха и зърната по него. Неожънатите ниви клюмнаха, пречупиха клас на две. К. Петканов, БД, 78. Той събираше класовете, закачени по плета и зърната, паднали на земята. Елин Пелин, Съч. III, 68. Зад нас се жълтееше нивата, прошарена с пътеки от прегазени класове. М. Кремен, Б, 114.
3. Само ед. Събир. Диал. Множество житни класове като едно цяло. През нощта според Гергьовден, те слазат доле на полето да си наберат гергьовденче и да си накасат клас от нивето. Т. Влайков, Пр I, 265. — Утре ще заобиколя нивата. Ако е узряла, ще очукаме малко клас. К. Петканов, СВ, 89. Днес Мино с челядта си събираше по нивите клас. Ст. Марков, ДБ, 368. Веднаж близо до тях захрупа добитък: един вол беше дошел и скубеше клас от кладните. Й. Йовков, AMT, 152.
4. Диал. Цвят или плод на царевица. Цял месец не падна капка дъжд. .. Царевицата, едва издигнала се над коляно, пожълтя, увяхна и подаде клас. X. Русев, ПС, 153.
КЛАС2, класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, след числ. кла̀са, м. 1. Подразделение, степен на обучение в системата на училищния курс, свързано с изучаване на определена материя в течение на една учебна година. В гимназията се учи посредствено, схващаше мъчно и тежко минаваше от клас в клас. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Чрез изпит и двамата постъпихме в трети клас, макар че имаше три години помежду ни разлика. СбЦГМГ, 12. Завари в градината цял младежки митинг. Бяха ученици от последния клас на гимназията. В. Геновска, СГ, 273. Курсът на това училище [в Пловдив] от пет класа общи и три специални. Петте общи класа се делят на първо отделение — три години, и второ — две години. Н. Бончев, Съч. I, 62. // Подразделение, степен на обучение в средния и горния курс на старата система на училищно обучение. Отделения, класове, .., тук са разбъркани в пълно демократическо равенство. Ив. Вазов, Съч. XII, 152. Ах, защо не беше учила още малко! Защо не я пращаха в града да завърши поне един клас, та да научи чуждите букви! Г. Караславов, ОХ I, 296. Митко ридаеше неудържимо. — Няма бе, татко, няма нищо, бе — утешаваше го Хаджията — нови дрешки, бе! Всичко ново ти купих!... Ами че нали вече си голям? Нали ми изкласи? Тъй ходят всички дето са в класовете. Защо плачеш? А? Чудомир, Избр. пр, 181.
2. Обикн. членувано или със съгл. и несъгл. опред. Група ученици с постоянен състав, с обща програма през учебната година: паралелка. В един от класовете имаше едно особено момиченце, хубавичко, миличко, но разглезено до нетърпимост. Елин Пелин, Съч. IV, 256. — Какво бе? Какво ви стана изведнъж?— Какво ли? .. — задъха се от яд другарят му, но в този момент го прекъсна командата на дежурния: „Клас стани!“ и учителят влезе. П. Проданов, С, 97. Той ни заведе в една голяма стая, дето имаше до 50 ученика. Надзирателят преподаваше на този клас. Т. Икономов, ЧПГ, 50. В стаята беше тихо. Класът са беше излязъл. Δ Съобщиха на класа, че ще има екскурзия. // Група ученици от музикално или друго специално училище или студенти от висше учебно заведение по изкуствата, които работят под ръководството на определен преподавател или изучават определен предмет. В това училище [за изкуства], .., се учат бъдещите артисти, .., скулптори и художници на Албания. .. Посетихме някои от класовете през време на работа. Н. Фурнаджиев, МП, 134. Това бяха студенти от класа на проф. Димов.
3. Разг. Учебна стая за такава група ученици. Учителите влязоха в класовете си и работата почна. Елин Пелин, Съч. IV, 168. — Знаем това, че вие винаги се усмихвате, като влезете в клас. Л. Александрова, ИЕЩ, 323. Около един час чакахме ние върху стълбите на училището, в което нямаше никой освен десятина души ученици, които са боряха и гоняха из класовете. З. Стоянов, ЗБВ I, 323-324. Учителят дава на децата по една пръчка от различна величина, които може да назове аршинчета, и ги кара да мярят с тях дворът или класът. Р. Каролев, РЗМ, 36.
4. Разг. В съчет. с предл. в. По време на учебните занятия, през учебния час. Отдавна съм се замисляла за възпитанието на сина си .. Когато отивах на учителско-родителски срещи, там винаги ми казваха, че не мирува в клас, подсказва на другарчетата си, боричка се в коридорите. ОФ, 1955, бр. 3440, 2. Синът на един нов милионер не мирува в клас. Хр. Смирненски, Съч. III, 23. Шегува се и всичко знай, / разпитва кой от нас / на двора повече играй / и кой се учи в клас. Н. Фурнаджиев, СП, 43.
— От лат. classis ‘разред’ през фр. classe и рус. класс. — В-к Гайда, 10. VIII. 1863.
КЛАС3, класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, след числ. кла̀са, м. 1. Група, съвкупност от предмети или явления, които имат общи признаци. Слънцето е звезда от спектралния клас, който заема средно място в последователността на спектралните класове. ВН, 1961, бр. 2997, 4. По формата си облаците се делят на четири главни класа: къдрави (..), хълмясти (..), пластясти (..) и поройни (..). И. Гюзелев, РФ, 430. Астрономите делят звездите на класове според видимите им величини: онези, които ся видят най-големи, ся наричат звезди от първа величина, онези след тях от втора величина u m. н. ИЗ 1877, 81-82. Калцитът кристализира в 20-ти клас на тригоналната система. Г. Георгиев, П, 32.
2. Бот. Зоол. Подразделение в класификацията на организмите, обединяващо групи животни или растения със сходни белези. При животните се откриват прилики и общи белези, което дава възможност на науката систематика да ги групира на по-големи и по-малки групи — систематични единици: вид, род, семейство, разред, клас и тип. Зоол. VII кл, 148. Животните Линей разделил в 6 класа: бозайници, птици, земноводни, риби, насекоми и червеи. ОБиол. X кл, 94. По устройство на семето покритосеменните растения се делят на две големи групи — клас двусемеделни и клас едносемеделни растения. Бтн V и VI кл (превод), 182. Самото название „бозайници“, дадено на представителите на цял един клас от гръбначните животни, говори за една характерна черта, свързана с тяхното хранене през известен период от развитието им. М. Йосифов, НСН, 26.
3. Мат. В аритметиката — съвкупност от цифри на три съседни разреда. Единиците от първите три реда (единици, десетици и стотици) образуват клас на простите единици, или първи клас. Аритм. V кл, 4.
4. Категория, разред на нещо с оглед на качествата, които притежава, изискванията, на които отговаря. Когато на един трансформатор са дадеш означенията на класа според БДС, той трябва да отговаря на всички условия на този клас, определени в стандарта. Класът се определя от големината на токовата и ъгловата грешка. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 64. При сеитбата трябва да се обърне голямо внимание на качеството на семената. Трябва да се сее със семена от първи клас и само в изключителни случаи със семена от втори клас. ВН, 1960, бр. 2830, 2.
5. Техн. Категория на двигател с вътрешно горене в зависимост от мощността му; разред, класа2. Поради сложното си и скъпо устройство такива филтри се поставят рядко и то само на някои мотоциклети от тежък клас. Гр. Тимчев и др., УВА, 87. Особено напрегната бе борбата в класовете 125 и 250 куб. см. Най-добре подготвени и с най-голям опит бяха състезателите от София, които спечелиха най-много първи места. П, 1959, бр. 70, 3.
6. Мор. Категория на съд от транспортния или военноморския флот в зависимост от техническите или бойните му качества; класа2.
7. Остар. Класа2 (в 1 знач.). Пътниците от първите два класа се поканват в салона на I клас, гдето митническите чиновници извършват някои неотегчителни формалности. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 38. В едно купе на втори клас седяха четворица души пътници. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 6. И в това време на протката с Марийка си приказвали… как ще се върне с пълни торби с пари, хем ще бъде все у първите класове на железниците и вапорите. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн 6, 14. По железниците с тези билети може да се пътува само в трети клас. ОФ, 1956, бр. 1811, 2.
— От лат. classis ‘разред’ през фр. classe и рус. класс. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
КЛАС4, класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, след числ. кла̀са, м. Служебна степен, получавана въз основа на определен брой изслужени години или въз основа на положен изпит върху определена материя. — Баща ми е чиновник, можеше отдавна да мине в пенсия, а служи, търпи унижения, съхне над тефтерите, за да изкара още един служебен клас. А. Гуляшки, Л, 395. Едни летци добиха клас, други сега се подготвят за него. НА, 1959, бр. 3426, 3. От какъвто клас и степен би бил учителят, той трябва сам да съди на учениците си, за да имат боязън от него и да го уважават. П. Горбанов, ННУ, 10. Долните офицерски места в нашата армия, местата на помощниците или на поручиците, се допълнюват от числото на ония лица, които са престояли две години в първий клас от първата степен. ССГ (превод), 82.
◊ Клас квалификация. Степен за отличаване подготовката на учител, определена от специална наредба. Получих втори клас квалификация. Δ За първи клас квалификация се полага изпит.
— От лат. classis ‘разред’ през фр. ciasse и рус. класс.
КЛАС5, класъ̀т, кла̀са, мн. класовѐ, след числ. кла̀са, м. Остар. Класа1. Всеобщото изсиромашаване беше въдворило равенството, изгладило разниците между класове и състояния. Всички бяха сега бедни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. Йето ти жетваре излизат на нивата със сръпове да жънат узрялата ръж: работний клас си йе свръшил вече работата и йе приготвил на людете жито за хляб. Д. Манчев, БЕ I, 138. Като познавал големци и малки и като размислювал върху безправдината на хората, знаеше твърде добре да описува страстите и нравите на разните класове на обществото. Др. Цанков, ТМ (превод), 187. Подир съсловието на благородните следующата нисша степен съставял собствено народът, сиреч класът на простите, свободни человеци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 66.
— От лат. classis ‘разред’ през фр. ciasse и рус. класс.