класѝчески - множествено число, нечленувано
класѝческия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
класѝческият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
класѝческа - единствено число, женски род, нечленувано
класѝческата - единствено число, женски род, членувано
класѝческо - единствено число, среден род, нечленувано
класѝческото - единствено число, среден род, членувано
класѝческите - множествено число, членувано
КЛАСЍЧЕСКИ, -а, -а, мн. -и, прил. 1. За произведение на литературата или изкуството — който е с непреходна естетическа стойност и с изключително значение за обществото. Невижданата висота, до която достига руската литература през XIX в., дава основание тя да бъде наречена руска класическа литература. Лит. X кл, 3. Индивидуализмът оказва вредно влияние върху такива писатели и поети като Пенчо Славейков, .., Пейо Яворов, които, макар и да създават класически реалистични произведения, плащат данък и на някои свои увлечения. Лит. XI кл, 6. Класическите, големите творби на западноевропейската и на руската литература почти не са познати в български превод до Освобождението. Г. Константинов, ПР, 9. Оркестърът свиреше потпури от класически оперети. Ем. Манов, БГ, 90. Класически балет. // Който е приет за най-значителен, основополагаш, фундаментален за дадена област на науката или културата. Неговото име [на Исак Нютон] е влязло в съкровищницата на човешкото знание като учен, който формулирал основните закони на класическата механика. HTM, 1961, кн. 1, б. с. Учените били пред прага на велико откритие, но никой не дръзнал да направи следващата смела крачка напред. Пред тях, като непреодолима преграда стояла класическата електромагнитна теория със своите повеления. Вл. Харалампиев, ПСС, 45. В тия трактати той разглежда един от най-интересните въпроси от класическата история. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 194. Класическа политическа икономия. Класическа философия. // Който е приет, установен като основен, който е като правило. Яворов изоставя спокойната класическа строфа .., а използува много по-силно въздействуващата форма на изповед, която в някои от стихотворенията зазвучава като драматичен монолог. Лит. X кл, 301. И ние виждаме как и за учения важи класическото правило на всеки творец: необходими са познания за живота на хората, на съвременността, за да се създаде значителна творба. Е. Каранфилов, Б III, 257. Да упоменеме още монаха Храбра, на когото статията за „писмената“ е станала класическа за старите букваре. СбС, 56.
2. Който е признат за съвършен, образцов, при който е постигнато съвършенство и може да служи за образец. Творбите на Ботев се отличават с класическо съвършенство на формата. В тях личи влиянието на народната песен, гениално усвоена от поета. Лит. X кл, 156. Наредените до гегата солница, черпаче, дървена паница и лъжици нямат изяществото на овчарския жезъл, но тяхното естетическо очарование се крие в класическата простота на формите. Н. Хайтов, ШГ, 34. Тя [ладията] беше големичка и доста окърпена. По направа тя приличаше па своите прародители при Петра Великий, така щото имаше класическа прелест. Ив. Вазов, Съч. XVI, 180. Режисьорът е постигнал класическата форма и трагическия патос най-много в хора. НК, 1958, бр. 29, 3. „Оптиката“ е класически образец на експериментална физика, това е книга на опита и до известна степен на хипотезата. Ив. Въжарова, ИН (превод), 99.
3. Разг. Който е извънредно характерен, типичен, показателен. Случаят с нашия Сорел от тридесетте години е донякъде класически, Иване. От затвора той попада в деня на победата. Ем. Манов, ПС, 36. Той не бе пролетарий от класически тип, но се отличаваше с крайно прогресивни разбирания. Ж. Шемтов, ФП, 4. Неговата реч е класически пример за гражданска смелост.
4. Който се отнася до античния свят или е свързан с античната култура. Днешната европейска цивилизация има своите дълбоки корени в класическата древност. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Мотивите и темите на българските народни песни често изненадват со своята старина. На не малко от тях личи да е извор класическата древност. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 18. По-рано, когато елинистичната култура беше още малко позната, смяташе се, че тя представя период на упадък на класическата гръцка култура. Р, 1926, бр. 232, 3. Почти всичкото ми време се поглъщаше от учебните занятия, и най-вече от уроците по латински и гръцки. А тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Т. Влайков, Съч. III, 44. Близо до нея е музеят на изящните изкуства. .. В музея преобладават произведенията на класическата скулптура. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Православната религия, .., следва и съхранява непоколебимо византийските формули. Нейната живопис, в противоположност на западната — римската, която е наследила класическите предания на старогръцкото изкуство, има изключително отвлечен, свещен характер. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Класическа литература.
5. Който напомня по съвършенство и красота произведенията на изобразителното старогръцко и римско изкуство; античен. И сега той си беше същият, какъвто беше някога, .. Същите студени, втренчени очи, .., същият класически римски нос. М. Марчевски, П, 175. Другото преимущество тук е това, че човек гледа вече хубави лица — италиански с класически форми. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. Чертите на лицето ѝ [на Кристало] притежаваха забележителна класическа линия. Д. Димов, Т, 478.
6. Който е основан на изучаването на античните езици (древногръцки и латински). Часовете на преподаванията са разпределени така, че умствената умора и пресилените работи въобще са отстранени, то има за цел да развие всички естествени способности: и класическото, и ръчното, и артистичното образование. Бълг. 1902, бр. 519, 2. // За гимназия, клас, специалност — в който се изучават задължително античните езици, литератури и история. Важен момент от живота му [на Яворов] по-нататък е пребиваването му в Пловдив, дето през 1891-1892 година той следва четвърти клас на класическата гимназия. Тогава се пробуждат неговите интереси към обществено-политическите събития. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 137. Най-големият ми брат Константин бе ученик в VI класически клас на I мъжка гимназия. СбЦГМГ, 131. Дечковата къща е купило най-напред Габровското общество, ..; но след няколко време по общо и единодушно одобрение, според нуждата на града за класическо училище, повърнала ся е на общината и е днес неотемлено стяжание на Габровското училище. П. Р. Славейков, ГУ, 35. Според изследванията на професора по класическа филология при Софийския държавен университет Д. Дечев върху античната география на България .., древността ни е оставила три старинни названия на Витоша. П. Делирадев, В, 16.
◊ Класическа борба. Спорт. Спортна борба, при която състезателите са задължени да се борят само с ръце, а им е забранено да си помагат с крака и да хващат противника по-ниско от пояса. С бурни аплодисменти многобройната публика, .., приветствува победителите от двудневния турнир по свободна и класическа борба. РД, 1960, бр. 18, 4. В спортната зала започна републиканското отборно първенство по класическа борба.
— Рус. классический. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.
КЛАСЍЧЕСКИ нареч. 1. Както в античността, както у древните гърци и римляни. Класически правилно лице.
2. Образцово, до съвършенство. На нашето възхищение той [артистът] отговори шеговито, но много, съдържателно: „Не може да бъде и иначе. В класически пиеси трябва да се играе класически.“ Т, 1954, кн. 1, 65.
3. Разг. В съчет. с някои прил. и наречия означава висша степен на проява на даденото качество; изключително, извънредно. Клacuчески ясен, Вазов не ламти да блесне с това, което не е, което е чуждо за неговата природа. Н. Лилиев, Съч. III, 13. Чувството [в „Писмо“] е силно. Езикът е класически прост. Лит. XI кл, 296. В техническо отношение смисълът ми е да създам нещо класически, завършено, за да мога, излизайки от него, да отида с правилна стъпка до своеволията, които ще си позволя в Бояна [„Боян Магесникът“]. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.