кло̀н - единствено число, нечленувано кло̀на - бройна форма кло̀нът - единствено число, членувано - пълен член кло̀ни - множествено число, нечленувано кло̀ните - множествено число, членувано кло̀нове - множествено число, нечленувано кло̀новете - множествено число, членувано
1 филиал - клон 2 клон (прен.) - сектор - бранш - отрасъл (книж.)3 клон - клонка - вейка - гранка (поет.)Виж повече
- 1. клон
- - Сека клона, на който седя
Виж повече- - Сека клона, на който стоя
- - Сека клона, на който съм стъпил
КЛОН, кло̀нът, кло̀на, мн. кло̀ни, кло̀нове и кло̀нища, диал. кло̀не, след числ. кло̀на, м. 1. Надземна част на дърво или храст, която се отделя встрани от стъблото. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. В най-горния ъгъл, до училището, няколко стари върби спускаха бледозелените си клонища до един прозорец. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 46. Отправих се към върбите и надникнах през сметените клонове. М. Георгиев, Избр. разк., 163. До самия зид няколко сливи бяха провесили клоне и над улицата. Д. Марчевски, ДВ, 28. Най-после се добра до една череша, леко сведе голям клон и бързо започна да къса плода заедно с листата. Сп. Кралевски, ВО, 94. Стройна се калина вие над брегът усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. // Тази част, отчупена или отрязана от стъблото на дърво или храст. Там си направил една колиба от клони и шума, дето прекарвал в пост и молитва. Ив. Вазов, Съч. XV, 32. Три млади момчета се завтекоха къде пещта, .. и занесоха три наръча сухи върбови клони. Ц. Гинчев, ГК, 60. Имаше и такива, които вместо криваци държаха в ръце откършени от гората клонища. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 17. Сечат гората — падат дъб до дъб. / .. / Понесла клони и листа, реката / c напевен шум изплаква тъмна скръб. Н. Ракитин, С II, 60.
2. Разш. С мн. кло̀нове. Част от нещо, което се раздвоява или отделя от основното цяло; дял, разклонение. Непрекъснати вериги гористи планини подпират от вcu страни кръгозора. Между техните многобърдести клонове простира се от север към юг райски хубавата Чепинска долина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 17. Среднощ са преполовяваше вече, когато ние са покачихме на един от величествените средногорски клонове, който дели Панагюрище от Баня. З. Стоянов, ЗБВ I, 354. Мишницата ѝ [на Варвара] бе леко одраскана от куршум, разкъсал малките клонове на една повърхностна вена. Д. Димов, Т, 595. Под шията им [на мечетата] се явява бяло петно, което достига до половината на плешките и се разделя на два клона, единият от които отива чак до към ухото. П. Петков, СП, 59. Отделните клонове на насрещното Екваториално и топлото Северно течение се вплитат в по-студеното Хумболдово течение. Н. Боев, Г, 23-24.
3. С мн. кло̀нове. Част, дял от стопанската дейност, науката, изкуството и под.; бранш, отрасъл. Трябва да се подобрят земеделието и занаятите, .., да се развие някой нов клон от промишлеността, наместо отпадналите безвъзвратно поминъци. Т. Влайков, БСК III, 280-281. Явно бе, че Чакалов следеше прогреса на ония клонове от науката, които бяха [свързани с неговото дело и отговаряха] на вкуса и призванието му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 79. Освен художествената литература бие на очи голямото количество трудове по разните клонове на науката. Преобладават трудовете по техника и медицина. Г. Белев, КP, 25-26. // Отдел от голямо предприятие, учреждение и под.; филиал. Много фирми през тази година не посмяха да закупят никакъв тютюн, бездействуваха или закриваха клоновете си. Д. Димов, Т, 198. — Ние можем да почнем работа веднага. Той има вече готово помещение: ще наредим там клон [от магазина]. Ще работя под негово ръководство... Г. Райчев, Избр. съч. II, 186. В самия град Филаделфия има няколко клона на това дружество и те си имат свои помещения. Клонове има и в други градове. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63. Пощенски клон. Банков клон.
4. С мн. кло̀нове. Население или език като отделна част, дял от по-голяма общност. Кожата на лицата им беше млечнобяла, като да принадлежаха към индоевропейския клон на човечеството. Ем. Манов, ПУ, 36. Източният клон на монголското племе, китайците, още в дълбока древност съставили грамадно господарство. Н. Михайловски, РВИ (превод), 23 Словянските езици ся делят на два клона: югоизточен и западен. У, 1871, бр. 1, 379.
◊ Сека клона, на който седя (стоя); сека клона, на който съм стъпил. Разг. Постъпвам противно на личните си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно положение.