ко̀калест - единствено число, мъжки род, нечленувано ко̀калестия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ко̀калестият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ко̀калеста - единствено число, женски род, нечленувано ко̀калестата - единствено число, женски род, членувано ко̀калесто - единствено число, среден род, нечленувано ко̀калестото - единствено число, среден род, членувано ко̀калести - множествено число, нечленувано ко̀калестите - множествено число, членувано
КО̀КАЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с по-едри и по-изпъкнали кости.
Тя беше едра, кокалеста жена с ръце като лопати и език като коса. И. Петров, НЛ, 150. Бащата на Неси, Алекси Алексов, бе старши научен сътрудник в Института за радиоактивни изотопи. Хората твърдяха, че няма по-кокалест човек от него на тоя свят. П. Вежинов, БГ, 104. Госпожица Дитрих протегна дългата си кокалеста ръка и затвори вратата. Д. Димов, Т, 467. Зад голямото бюро, .., седеше следователят Захариев — на възраст горе-долу колкото самия Киро, с кокалесто лице и издадени напред устни. Р. Михайлов, ПН, 35. Пред налбантниците се виждат завързани и обърнати нагоре с краката едри кокалести коне. Ив. Мирски, ПДЗ, 144. Кокалести крака. ● Обр. А вече вихър есенен отколе / одрипавяла шума разпиля, / дървета черни, мършави отголи / със кокалести клони и стебла. Бл. Димитрова, Л, 185. // Който е с ясно очертаващи се под кожата кости поради слабост, мършавост. В леглото до нея спеше свекърва ѝ — тя усещаше до себе си кокалестото, старческо тяло. Д. Талев, И, 376. Навън фучи снежната виелица, а баба, седнала на козяка до бумтящата печка, е прегърнала кокалестите си колене. Г. Белев, ПЕМ, 14. Надявах се да видя тука вече насъбрани най-хубавите, прочутите коне на селото, а заварих дръгливите кранти и кокалести кобилки на най-големите бедняци. Д. Калфов, Избр. разк., 239.Виж повече— Друга (диал.) форма: кокаля̀ст.