кокетлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * кокетлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кокетлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кокетлѝва - единствено число, женски род, нечленувано кокетлѝвата - единствено число, женски род, членувано кокетлѝво - единствено число, среден род, нечленувано кокетлѝвото - единствено число, среден род, членувано кокетлѝви - множествено число, нечленувано кокетлѝвите - множествено число, членувано
КОКЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен към кокетство; кокетен.
Напета беше Божанка и кокетлива — една голяма слабост към модите... Ив. Вазов, Съч. IX, 7. Г-н Владимир Трендафилов даде чиста и издържана в стил художествена интерпретация на ролята на принц Пао. В началото — младежки кокетлив, буен — качества, присъщи на младия принц. К, 1926, бр. 100, 3.Виж повече