колеблѝвост - единствено число, нечленувано колебливостта̀ - единствено число, членувано
КОЛЕБЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от колеблив; нерешителност, неувереност. Руските войници святкаха с цигарите си и тропаха леко към изходите. Отиваха си! .. После нашите бойци бяха останали самички и постепенно на мястото на първата колебливост се бе появила решителност. П. Вежинов, НС, 125. Гласът му беше сърдит, но долавях в него някаква неувереност, колебливост. Дали татко в този миг не мислеше и за себе си, за своя живот? Сп. Кралевски, ВО, 60. В гласа му имаше все още слаба нота на раздразнение, но личеше и една колебливост. Т. Влайков, Съч. III, 35.Виж повече