комѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано комѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член комѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член комѝчна - единствено число, женски род, нечленувано комѝчната - единствено число, женски род, членувано комѝчно - единствено число, среден род, нечленувано комѝчното - единствено число, среден род, членувано комѝчни - множествено число, нечленувано комѝчните - множествено число, членувано
КОМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е характерен, свойствен на комедия; комедиен.
Обикновено своите разкази тя завършва с някой комичен епизод. Г. Караславов, Избр. съч. III, 65. Той [Яцо] беше набит, почти пълен, .. Играеше в пиесите комичните роли. И. Петров, НЛ, 13. Никога не съм предполагала, че бих могла да изпълнявам комична роля с такъв успех. Й. Попов, ЧП, 30. Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гонгора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи. Д. Димов, ОД, 13.Виж повече2. Който съдържа нещо смешно, хумористично; смешен. В отреда го обичаха [Пройно] заради веселия му характер и често го караха да им разказва случки из своя живот, на които той винаги придаваше комична окраска. М. Марчевски, ГБ, 173. Във всеки случай през цялото пътуване на княза имаше големи неуредици. На някои места станаха даже комични инциденти. С. Радев, ССБ I, 157. Историята на класното образование в тоя планински кът, бившата Рупчоска околия, е твърде комична и печална. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 194. Той бе най-обикновен, простичък селски момък, .. — с рядка, руса, свилена брадица, която му придаваше малко комичен вид. П. Вежинов, НС, 68. Той тържествено завъртя тирбушона и с комичен жест изтегли дългата тапа. М. Кремен, РЯ, 616.
3. Като същ. комичното ср. а) Комични прояви, постъпки, комизъм в поведението и под. Само съученичката на Мария остана невъзмутима. Добрият тон, получен от колежа, беше убил у нея чувството за комичното и трагикомичното. Д. Димов, Т, 298. б) Изк. Естетическа категория, чрез която в изкуството се разкриват явления от действителността, които не съответстват на идеала, на нормата и чрез подигравка или ирония биват осмивани, предизвикват смях. В постановката на Η. Ο. Масалитинов на „Горе от ума“ на българска сцена нямаше никакъв хиперболизъм на комичното. В строго реалистичен план бе дадена цялата „картина“, сред която Кръстьо Сарафов — Фамусов — е най-живият, най-активният представител на дворянска Москва с нейната простащина, клюки, завист, злорадство. Н. Лилиев, Съч. III, 354-355.
◊ Комична опера. Вид опера с комично или сатирично съдържание, в която между музикалните изпълнения се включва диалог. В този свой труд [„Ръководство за словесност“] Войников дава и първото определение в нашата теоретична литература на операта като музикално-сценичен жанр и разглежда различните видове произведения от този род, като ги разделя на: сериозна опера (..), комична опера (опера буфа), оперета и мелодрама. НК, 1958, бр. 47, 3.