компетѐнция - единствено число, нечленувано компетѐнцията - единствено число, членувано компетѐнции - множествено число, нечленувано компетѐнциите - множествено число, членувано
КОМПЕТЀНЦИЯ ж. 1. Опитност, знания в дадена област; компетентност.
За такива [действителни] членове общото събрание от 28 септември 1869 г. определя единодушно Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов. Първият е бил посочен като млад и даровит български учен, доказал своята висока компетенция в българската история и своя чист патриотизъм с двата си току-що излезли научни труда. М. Арнаудов, БКД, 122. Без воля и сили за строго научни занимания и без честолюбие да се прояви като писател с определена компетенция Стоянов се е задоволявал почти единствено с административна работа. М. Арнаудов, БКД, 275.Виж повече2. Юрид. Съвкупност от пълномощия, предоставени на служебно лице, на държавна институция или орган от утвърден устав, закон или друг правен акт; компетентност. — Аз преценявам фактите — раздразнено рече следователят. — Допустимо е пожарът да е причинен от ковача. Но и в тоя случай той не е от нашата компетенция. .. Друго е, ако има умисъл. Ив. Венков, ХКН, 56. — Туй не е в компетенцията ми — рече началникът, .. — Според инструкцията, .., аз не мога да избирам, нито да назначавам, а само да одобрявам. Ст. Марков, ДБ, 34. — Нямаме власт да решим този въпрос — казваха. — Той е от компетенцията на еди-кое си министерство. Ст, 1968, бр. 1190, 1.
— От лат. competentia през рус. компетенция от пол. kompetencja.