Основна форма: кордо̀н - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

кордо̀н - единствено число, нечленувано
кордо̀на - бройна форма
кордо̀нът - единствено число, членувано - пълен член
кордо̀ни - множествено число, нечленувано
кордо̀ните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 верига - кордон

Резултати от: Речник на българския език

КОРДО̀Н м. 1. Плетеница от усукани конци, обикн. от памук и коприна; шнур.

В миналото жителите на Трявна са били предимно занаятчии зидари, кроячи, обущари, резбари, изработвани били също и много копринени изделия като пискюли, кордони и др. Й. Радичков и др., ГСП, 120. До леглото стоеше някакъв гръцки лекар в старомодно и овехтяло сако, с дълго лице, побеляла коса и пенсне, прикрепено върху ревера на сакото с черен кордон. Д. Димов, Т, 624.

2. Простонар. Верига. През всичкото време въртеше около показалеца си кордона на кучето от вълча порода, с което ходеше навсякъде. Д. Димов, Т, 3. // Верижка за часовник; ланец. Едрият костурчанец с надиплените си потури от чер позеленял сатен, със сребърен кордон на часовника си, .., стърчи като дъб над другите. Й. Йовков, ПГ, 277. // Верижка, шнур или лента като някакво почетно отличие, орден и др. Господин де ла Булиниер, получи големия кордон за „гражданска заслуга“. Бълг., 1902, бр. 509, 3. Той [Виловски] преметна кордона от съдийския знак на врата си, изкашля се и натисна звънеца. М. Георгиев, Избр. разк.,194.

3. Прен. Строени в редица войници, полицаи или други служители на държавните органи, които не разрешават да се проникне в определено място. Ние [учениците] потеглихме в стройна манифестация към центъра на града. . На едно кръстовище насреща ни се изправи кордон от униформени полицаи с пушки. Заповед: да се разпръснем. Никой не се подчинипрекосихме техните редици и продължихме. Мл. Исаев, Н, 48. Сякаш е оня интерес към кинофестивала, когато .. два кордона милиция едва удържаха тълпите, а правостоящи имаше и по покривите на сградите. Ст, 1968, бр. 1181,2.

4. Арх. Горен край на цокъл със спускащи се украшения.

5. В овощарството — изкуствено създадена форма на надземна част от овощно дърво.

— Фр. cordon (вж. Л. Ванков, Ранните заемки от френски език в български, ГСУ—ФЗФ 60/1, 1966, 164).

Виж повече