Основна форма: корѐктен - Прилагателно

Форми:

корѐктен - единствено число, мъжки род, нечленувано
корѐктния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
корѐктният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
корѐктна - единствено число, женски род, нечленувано
корѐктната - единствено число, женски род, членувано
корѐктно - единствено число, среден род, нечленувано
корѐктното - единствено число, среден род, членувано
корѐктни - множествено число, нечленувано
корѐктните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 коректен (книж.) - лоялен (книж.) - почтен - точен (прен.; разг.) - честен - свестен (разг.)
2 верен - безпогрешен - коректен (книж.) - правилен - точен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 коректен - некоректен

Резултати от: Речник на българския език

КОРЀКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,

прил. Кииж. 1. Който е почтен, точен, изпълнителен в отношенията си с хората. Подпоручик Манев беше коректен човек и само по независещи от него причини понякога можеше да не устои на дадената дума. В. Нешков, Н, 138. — Вие ме карате да ви се възхищавам, Елена. .. Бяхте поразително точна на нашата първа среща. Винаги ли сте така коректна? Ив. Остриков, ППА, 52. Беше винаги точен, коректен, никога не закъсняваше, щом като е дал среща. А. Каралийчев, С, 228.

2. Който се определя от почтеност, точност, изпълнителност. Смешно е, когато те ни атакуват с всички средства, без да се спират и пред убийства, ние да се отбраняваме и да пазим коректно поведение. . Ем. Манов, ДСР, 192.

3. Който е вежлив, учтив, тактичен. — Боб, чуй ме! За пръв път ме наричаше по име, той, който винаги се обръщаше към мене на „Вие“, като истински японец, възпитан, коректен. П. Бобев, К, 65. Безупречни в своите смокинги, ослепителни ризи и пергаментови лица с цепнати, полуусмихнати очи те всички са тук — .. тия синове на Азия, коректни, самоуверени, загадъчни. К. Константинов, ПЗ, 168-169. Може би в тая безработица уволнението означаваше за него дълги месеци на лишения и хлопане по чужди врати, но той не желаеше, не се опитваше да я помоли за помощ дори с една коректна фраза, която нямаше да го унижи. Д. Димов, Т, 53-54.

4. Който е правилен, точен. Нуждата за едно ново и коректно издание на Отоманский наказателний законник, .. ся усеща вече от дълго време, тъй като досегашните преводи на този законник са съвсем изчерпани, а при туй сдържават доста неточности и неясности. Ф. Перец и др., НЗ, 3.

— От лат. correctus 'изправен, поправен' през фр. correct, нем. korrekt или рус. корректный.

Виж повече