корѐм - единствено число, нечленувано корѐма - бройна форма корѐмът - единствено число, членувано - пълен член корѐми - множествено число, нечленувано корѐмите - множествено число, членувано
- 1. корем
- - В корема ми е като чифутска чаршия
Виж повече- - В корема ми жаби куркат
- - Влача се по корем
- - Влача се по корем и по лакти
- - Влека се по корем
- - Да го биеш и по корема
- - Дете в майчин корем писна
- - Изникна ми на корема
- - Израсна ми на корема
- - Изхвръкнал му корема като на циганче
- - Коремът му механа
- - Лазя по корем
- - На гол корем сабя
- - На гол корем сребърни пищови
- - На гол корем строшен пищов
- - На гол корем <чифте> пищов<и>
- - Не ми ляга по корема
- - Оживя ми на корема
- - Паднал съм на корема си
- - Повличам се/повлека се по корем
- - Помъквам се/помъкна се по корем
- - Поникна ми на (в) корема
- - Порасна ми на корема
- - Преметна ми се през корема
- - Пълзя по корем
- - Слагам се по гръб и по корем
- - Хамбара ми е в корема
- - Корема ми е залепнал на гърба
- - Мента за корем
- - На гладен корем
- - Надувам/надуя корема на някоя
- - Надуя корема
- - Ядене на корем
- - Пиене на корем
- - От корема го взема, на гърба го слага
- - Продавам/продам мента за корем
- - Свири ми през корема
- - Стърже ми на корема
КОРЀМ м. 1. Част от тялото на човек или животно, в която са поместени главните храносмилателни органи. Спомних си за епископ Висарион, че обичаше да яде и пие и имаше буйна брада и голям корем. Ала изкупи чревоугодието си с мъченическа смърт. А. Дончев, ВР, 147. Най-лесно изстива коремът и стомахът, от което се раждат тежки болести, а най-много треските. К. Кесаров, Ч, 44. Стомахът е голямо длъгнесто и малко възкриво меше, положено на лявата страна на корема, под белия дроб и сърцето. НКАФ (превод), 40-41. Корем на крава.
2. Само ед. Разг. Болки в тази част на тялото или в червата. Като я гледаше така замислена, занесена, .. Иван се замисли за болестта ѝ. Да е обикновена болест, я корем, я сърце, .., ще я лекува, както може. Но ако е нещо но нервите, ако нещо се е изместила. .. Тогава? Г. Караславов, Тат., 242-243. Изглеждал [Христо] на едър, хубав, по го видели да се превива на две от корем. К. Петканов, СВ, 157-158. Погрешка правят и които много рано залягат да приучят детето на храна, каквато ядят отрасли хора. Трябуваше да ся посмислят, .. че от това го хваща корем и дрискавица. Й. Груев, КН 7 (превод), 106.
3. Външната страна на тази част на тялото. От едно агне деряха [лихварите] по две кожи, трупаха имот, .., на коремите си провесваха часовници със златни вериги. А. Каралийчев, С, 96. След пет минути язовецът излизаше най-спокойно на малката тераска пред язовината, клякаше на задните си крака и най-старателно започваше да пощи корема си. Ем. Станев, ЯГ, 83. В това време всичките гости бяха попадали от смях и някои се държаха за корема от силно смеене. Ц. Гинчев, ГК, 196-197. // Разг. Тлъстини на това място. Така минаваха дните на ветеринарния лекар Логоев. Само вечер малко към сладкарницата, а почти цял ден вкъщи, с вестник в ръка. И в късо време той — .. — надебеля и пусна корем. Д. Калфов, Избр. разк., 43. И нашата свиня злочеста / захванала веч да си не дояда,. . / изгубила корема си и всичката си лой. Ст. Михайловски, СБ, 45.
4. Разг. У бременна жена или животно — мястото, в което е разположен плодът; утроба. — Момче ще бъде — казват едни, като гледат любопитно корема на майката. Св. Минков, РТК, 12. — Отделна кочина ѝ направихме, храним я добре и вече е привремила да роди .. Голям корем влачи... Кр. Григоров, Н, 107. Някои трудни жени живи разпрале и децата им изваждале от корема. НБ, 1876, бр. 50, 196. Писна дете в майчин корем. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 48.
5. Прен. Долната заоблена част на някакъв предмет. Подобно е и ектенето на окарината, когато всичките ѝ клапи са отпушени и само палецът трепере на клапата откъм корема ѝ, там, дето излиза въздухът от духалката. Й. Радичков, СР, 148. Членовете от комитета не можаха да се начудят и навъзхитят от зрелището на топа. . На гладкия му жълтеникав корем се чернееше кабалистичната фраза, написана от бай Мича. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 79. Върху двете малки колелета с дебела гумена окръжност клечеше големият корпус на летателния уред. . Няколко огромни, тайнствено устроени фарове се намираха от всички страни на корема. Елин Пелин, ЯБЛ, 37-38. Страшен един шум ся чу долу в коремат на корабля и машината ся запря. ЦВ, 1859, бр. 438, 4.
◊ Β корема ми е като чифутска чаршия. Диал. 1. Лукав съм и мисля зло на другите. 2. Претоварен съм, обременен съм от тежки мисли, тревоги. В корема ми жаби куркат. Разг. Изгладнял съм много, прегладнял съм. Влека се / влача се (лазя, пълзя, повличам се / повлека се, помъквам се / помъкна се) по корем <и по лакти>. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършването на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. — Дано бог даде час по-скоро да се срещнем! — прекръсти се Теофан, .. — Ние по корем ще се влачим и пак ще стигнем до крепостта. О. Василев, ЗЗ, 62. — Деветнайсе декари и два ара. .. По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. Савка: — Най-позорно ни изпъдиха. Ηайда: — По корем да лазите, но да им набиете вратовете. В. Нешков, П, 195. — По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва ѝ, миналата пак дойдоха,. . По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. Чудомир, Избр. пр, 204 2. Измъчван съм от тежка болест или тежък живот, изпълнен с лишения, неволи, живея много зле; мъча се, тегля. — Дъще, лошо ли се удари? Елена отвори очи, освободи се от ръцете на брата си и пак политна да падне. — Оставете ме! — Моят живот отсега нататък ще бъде да се влача по корем. К. Петканов, В, 219. 3. Самост. или пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Израснал в чорбаджийски дом, .., убеден, че сиромасите трябва да пълзят по корем пред богаташите и властниците, сега той не можеше да се помири с това, дето те на всичко отгоре бяха комунисти и бяха го принудили да трепери за кожичката си. Г. Караславов, ОХ IV, 578. — Знаем ги ние такива капитани — за големи патриоти се пишат сега, а през войната се влачеха по корем, за да не идат на фронта. . Г. Караславов, ОХ IV, 264. Да го биеш и по корема. Разг. Заслужава голямо наказание, много се е провинил. Дете в майчин корем писна (ще писне). Диал. Употребява се, за да се посочи, че положението е станало (ще стане) много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. Изникна ми (израсна ми, порасна ми) на (в) корема. Разг. За ядене — много ми омръзна, втръсна ми се (когато се яде все едно и също ядене). Пак тая варена царевица: — Ще ни поникне в корема — каза тъжно бай Марин. Л. Стоянов, X, 23. — Мъчим се с постите, белият боб вече ми е изникнал в корема. Китка З—4, 11. Изхвръкнал му корема като на циганче. Диал. Осиромашял, оголял. Коремът му механа. Диал. Голям пияница е. На гладен корем. Разг. Преди ядене. — Добър ден, рече той, .. Двамата души, които играеха табла, бяха тъй увлечени, че го не чуха.. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? Чудомир, Избр. пр, 286. На гол корем. Разг. Без нищо, без никакъв имот, средства и др. — Невеста си намерих. А няма къде да я заведа. — Така кажи бе, човек! И ние сме започвали, кажи го, на гол корем. Й. Гешев, ВТ, 24-25. На гол корем <чифте> пищов<и>. Разг. Подигр.; На гол корем сабя (строшен пищов, сребърни пищови). Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може. — То на сиромашка душа гордостта е като на гол корем чифте пищови, ама на. Др. Асенов, СВ, 92. Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови. Ст. 1970, бр. 1258, 2. Сега столицата нощно време е мрачана, само тук-там, съвсем нарядко мига по някой полусляп фенер. А пък снощи имаше илюминация! На гол корем пищов. Ал. Константинов, Съч., 129. На корем ям. Разг. Колкото мога, колкото искам ям. Сватбата беше богата, ядохме на корем. На пълен корем. Разг. След ядене. — Закусете, пък после ще поговорим. На пълен корем хората по-лесно се разбират! П. Вежинов, НС, 211. Не ми ляга по корема. Разг. Не ми харесва, не го обичам, не ми се нрави. Оживя ми на корема. Разг. Непрекъснато мисля за нещо или за някого, силно го желая, копнея за него. Паднал съм на корема си. Диал. Много ям и си угаждам в яденето. Преметна ми се през корема. Диал. Изпитах болка от ужас, притеснение. Слагам се по гръб и по корем пред някого. Разг. Умилквам се, угоднича пред някого. Хамбарът ми е в корема. Диал. Ирон. Много съм беден, нямам нищо; сиромах съм.