кореня̀к - единствено число, нечленувано кореня̀ка - единствено число, членувано - непълен член кореня̀кът - единствено число, членувано - пълен член кореня̀ци - множествено число, нечленувано кореня̀ците - множествено число, членувано
КОРЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Мъж, който живее в селище, в което се е родил. —
Знаете, господин началник — подхвана Кирко, — аз съм роден в София, кореняк софиянец съм, дето се казва. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. По-първите и имотни софиянци не били стари кореняци, а преселници от Македония, от Пиротско, от други градове и паланки. П. Мирчев, К, 37. Някогашните къщи са различни: къщите на преселниците от север, макар и малки, са спретнати, измазани с вар. Къщурките на кореняците — излепени от слама и гюбре, като гъби, надигнали торищата... Н. Стефанова, РП, 24.Виж повече