кощу̀нство - единствено число, нечленувано кощу̀нството - единствено число, членувано кощу̀нства - множествено число, нечленувано кощу̀нствата - множествено число, членувано
КОЩУ̀НСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Постъпка, която осквернява предмети, свързани с някакъв религиозен култ. Най-диво кощунство беше извършено над черквата — троновете бяха превърнати на ясли, по каменните плочи имаше следи от подкови и конски тор. Й. Йовков, СЛ, 43. — Знаете ли — сега не се носят такива бради. — Как? — зяпна отчето ... Още същия ден отчето подаде оплакване до директора на училището като поиска Тинчето да бъде наказана най-строго за кощунство със служителите на култа. В. Цонев, ПТ, 12. Да се играе хоро на молебен е кощунство с бога и светиите. Те държат крановете на небесните чешми и като видят весели хора, няма да им повярват, че са жадни. И. Петров, ОЗап., 56.
2. Прен. Осквернителна, оскърбителна постъпка към нещо почитано, тачено.