крайбрѐжие - единствено число, нечленувано крайбрѐжието - единствено число, членувано крайбрѐжия - множествено число, нечленувано крайбрѐжията - множествено число, членувано
1 крайбрежие - шелф
КРАЙБРЀЖИЕ, мн. -ия, ср. 1. Местност, разположена покрай брега на море, голямо езеро или река.
Цялото наше крайбрежие има романтичен профил: Златните пясъци, които искрят на слънцето, зеленият оазис на Евксиноград, палмите и евкалиптите в Морската градина на Варна. Н. Стефанова, РП, 57. От морето бе изплувала половин луна. Новото шосе пред тях бе като поръсено със сребърен прах — то се губеше във високите лозя над крайбрежието. Ем. Манов, БГ, 154. Хората на крайбрежията познават и уседналия, някак спокоен и тежък живот на сушата. Й. Йовков, Разк. III, 68.Виж повече2. Геогр. Ивица от сушата, която граничи с брега на море, езеро или река и се намира под тяхно влияние. Крайбрежие е околовръстната ивица на езерото, по която плискащите се езерни води са рушили езерния бряг. Поради това то е заравнено и настлано с пясък. Геогр. VIII кл, 1958, 72. Северното крайбрежие на Европа е слабо разчленено. Атлантическият океан се е врязал дълбоко в територията на Европа и е образувал много вътрешни морета, заливи, полуострови и острови. Геогр. VI кл, 3.