кра̀ткост - единствено число, нечленувано краткостта̀ - единствено число, членувано
Виж повече
КРА̀ТКОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от кратък. Напоследък писмата ставаха все по-кратки, но тя ги препрочиташе по няколко пъти и не бързаше да се обърне, за да не издаде краткостта им. Л. Михайлова, Г, 152-153. При всичката относителна краткост на речта, съдиите, . ., я намериха пак длъжка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23. Горки с право казва, че мъчна и сломена задача е да се научиш да пишеш хубаво, да се държиш близо до народния език, да търсиш простотата, краткостта, здравата сила, която създава образа с две-три думи. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Червеношийката, .., остана пак самичка и тихо запя една тъжна песен. Тъжна песен за краткостта на щастието. Елин Пелин, Съч. II, 135.Виж повече◊ За краткост. За да бъде, за да стане нещо по-кратко.