крила̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано
крила̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
крила̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
крила̀та - единствено число, женски род, нечленувано
крила̀тата - единствено число, женски род, членувано
крила̀то - единствено число, среден род, нечленувано
крила̀тото - единствено число, среден род, членувано
крила̀ти - множествено число, нечленувано
крила̀тите - множествено число, членувано
КРИЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За птица или насекомо — който има крила и може да лети. Разнасяха се миризми от пържени риби, от печено месо — на зайци, сърни и крилат дивеч. Ив. Вазов, Съч. XIV, 40. — Да ми удариш десетина яребички крилати! А. Каралийчев, ПС I, 158. Челото ѝ [на Анку] беше високо, .. и ясно като майска утрина, която възпяват неподражаемите крилати певци — славеите. Ц. Гинчев, ГК, 20. Звънът на вашите тежки оръжия изплаши всичките горски животинки и малките крилати гадинки. А. Каралийчев, ТР, 72. Срещат ни с трели птиците крилати. / Махат ни с лапки елите бухлати. Цв. Ангелов, НП, 57. Ловило кучето мухи / без да пресметне, будалата, / как че мухата е крилата / и може далеко да лети. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 269. // За риба — който има перки, които приличат, наподобяват крила. Крилатата рибка бе дълга една педя. Гр. Угаров, ПСЗ, 63. Спряхме на улица Маринер Драйв, .., за да разгледаме аквариума. В него са събрани интересни екземпляри на морската фауна — акули, крилати риби с пера като у птиците, омари,. . и др. Ек. Мечкова, СМ, 9-10. // За семена на някои растения — който има обвивка, наподобяваща крила. Моите шишарки бяха много. В тях зрееха стотици, хиляди крилати семена. Н. Хайтов, ШГ, 165. Едно крилато семе, останало от лапи върху надвисналата над брега яворова клонка, я [калинката] покани любезно: — Не му мисли толкова, . ., възседни ме и аз ще те отнеса, където пожелаеш! П. Бобев, ЗП, 18-19. В тях [торбичките], все така грижливо, бяха завити крилатите семена на клена. ВН, 1952, бр. 162, 4. // За шапка и под. — който е с периферия или с извити краища, наподобяващи крила. Една възрастна дама, .., сблъскваше крилатата си шапка с гуглата на приятеля. Ив. Вазов, Съч. X, 5. Целият салон се залива с ха-ха, хи-хи, за крайно неудоволствие на скромните сестри Исусови, които се червят и още повече крият девствените си лица в крилатите бели капишони. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 34. Тя е колесницата на стария фригийски цар с крилатия шлем. А. Каралийчев, ПГ, 82.
2. За животно, митологично същество и под. от народната митология или религия — който има крила и може да лети. Умре ли змеят, лабиринтът ще се отвори, из оборите ще излязат крилати коне, момите ще ги яхнат и всяка ще си отиде, отгдето е дошла. Н. Райнов, КЧ II, 35. Наред с римските саркофази и крилатите асирийски бикове между скулптурите на древността личи необикновено красивата статуя на Венера Милоска. Ив. Мирски, ПДЗ, 82. Там в тъмното се спотайваха разни вампири и таласъми, крилати дяволи и всевъзможни други чудовища, готови да ме нападнат, когато заспя. К. Калчев, ПИЖ, 53. Наоколо летят крилати ангелчета и свирят със сребърни свирчици. Т. Влайков, Пр I, 180. Крилат змей. Крилато чудовище. Крилат дух.
3. Прен. Поет. Обикн. за кон, колесница и под. — който е много бърз, пъргав, движи се с голяма бързина, сякаш лети. Препускаше бял крилат кон, а върху широкия му гръб танцуваше младо момиче в тънко розово трико. Ал. Бабек, МЕ, 197-198. Hий ще стигнем Хеликон / в изгревния час — / смело, мой крилати кон, жребият е с нас. Е. Багряна, ВС, 21. Отговаря ясна звезда Зорница: / .. / Не мога го [слънцето] аз на изток дочака, че са бързи моите коне крилати: / не се спират насред пътя да чакат. Ц. Гинчев, ГК, 243. Ти дойде в нашта къщица малка / и разправи ми приказки там. / .. / B чуден свят с колесница крилата / ме развеждаха братя Грим. Хр. Радевски, ВН, 19. Запомнила е земна памет стъпките на траки горди, / .. / Тя помпи конница крилата. В. Марковски, ПЗ, 49. ● За вятър. — Аз обиколих посърналите стърнища, .., и тръгнах за другата земя. — Коя е тя? — попита магарето. — Земята, от която иде крилатият бял вятър. А. Каралийчев, ПС I, 11-12. Аз лежа и мълча, като птица заплетен в тревата, / във тревата, където играе крилатия вятър. А. Разцветников, С, 18. И далече по чукарите, .., мигом от крилатия ветрец подзето, / бодро ехото гърми. Хр. Смирненски, Съч. I, 34. От място незнайно / духна тъй нехайно / вятърът крилати. Т. Симеонов, СбХ, 62. ● За вест, известие новина и под. Нищо не можеше да задържи крилатата мълва. Ив. Хаджимарчев, ОК, 232. Щом излязоха [вестникопродавците] от скоропечатницата и развяха като знамена крилатата новина, че опасният плевенски главатар Осман. . е разпасал сабята си и е преклонил глава пред русите при големия камен мост на Вит, неудържима радост удави целия град. А. Каралийчев, ТР, 179. ● За миг, час, време и под. В нашето крилато време всичко се мени тъй бързо. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Фърка времето крилато. Ив. Вазов, Съч. III, 197. Нека бяга времето крилато. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156. А фотографи с малки апарати на морски бряг на верен пост застават / и тез преходни мигове крилати / на буйна радост овековечават. Ем. Попдимитров, СР, 102.
4. Прен. Който е много силен, смел, дръзновен. — Защо младежта, крилатата, златната младеж, тъй много се е пристрастила към туризма? Елин Пелин, Съч. IV, 191. И едно само желание имаше Миле — да види крилатия войвода, веднаж поне да го види. Д. Талев, СК, 118. С доброто оръжие партизанинът се чувствува силен, крилат, неуловим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 347. Димо стои изправен до стената, но не смее да се хване на хорото. Де може да се мери с тия крилати горски люде. Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ах, винете тез момци крилати, как тичат храбро към врагът. Ив. Вазов, Съч. I, 55. Войводата ни Волов бе крилат — / о, боже мой, какъв бе храбър, млад / и ум какъв! Ем. Попдимитров, СР, 28.
5. Прен. За мисъл, чувство, въображение, идея, мечта и под. — който е въодушевен, вдъхновен. Светът на поета е велик, безпределен; за крилатата му мисъл няма граница. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 7. Колчем стане дума за субтропици, крилатото въображение обикновено политва далеч на юг, към знойното Средиземноморие. Л. Мелнишки, ПП, 5. Вечерите в хаинбоазките бригадирски лагери! Трудно е да се опишат шумните тържества, напоени с толкова здрава идейност, възторжена бодрост и крилат младежки ентусиазъм. Г. Караславов, ПМ, 64. Без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати / да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист. Е. Багряна, ВС, 63. Но в свойта страстна мъст, о смърт, ти пак твориш! / Под твоя адски дъх се раждат рой преврати и с векове растат идеите крилати. В. Карагьозов, Избр. пр, 69. ● За песен, стих и под. Сънищата млади на душата, на живота — туй море безбрежно — / бурите и песента крилата — / аз се любя нежно. Ив. Вазов Съч. XXVIII, 154. Запяхме марш! И марша бе крилат! Н. Марангозов, ЯВ, 134. Красимира декламира / стихове за Димитров. / .. / И крилати / в тишината бойки стихове ечат. Ас. Босев, ДО, 155. Аз съм малка чучулига — / с мойта песничка крилата / връзката в света поддържам / на небето със земята. Елин Пелин, ПБ, 55. Епоха на мечти несвестни, / на златни сънища крилати, / дни юношески, дни благати — / извор на първите ми песни! Ив. Вазов, Съч. I, 132.
6. Прен. За дума, изречение, фраза, обикн. от известна литературна творба и под. — който се знае и повтаря от всички и обикн. носи някаква поука, обобщение, мъдрост. „Затова именно тези крилати слова са едновременно и формула, и лозунг, и завет. С. Северняк, ИРЕ, 319. Тук ще си позволя малкото отклонение да ви кажа, че това бяха трима братя, много амбициозни мъже, предприемчиви, .. и във всяко начинание се хвърляха смело напред, съпроводени от крилатата фраза на най-големия брат: „Риск печели, риск губи!“ Й. Радичков, ГП, 93. На гранитния пиедестал блести надпис — крилата мисъл на легендарния Гоце Делчев: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“ ВН, 1955, бр. 183, 1. Затова в произведенията на съветските писатели така мощно се чувствува крилатият Горкиев израз: „Човек — това звучи гордо!“ Хр. Радевски, ОФ, 1950, бр. 1880, 4.
◊ Крилата гайка. Техн. Вид гайка, обикн. с по-малки размери, която има два израстъка — крила, които са предназначени за захващане и ръчно завиване на гайката. Крилата ракета. Воен. Управляем безпилотен апарат с носеща повърхност — крила, създаващи подемна сила при полет, използван във въоръжението на съвременните армии за доставка на средствата за поражение до целта.