Основна форма: критику̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

критику̀ване - единствено число, нечленувано
критику̀ването - единствено число, членувано
критику̀вания - множествено число, нечленувано
критику̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 критикуване - хвалене

Резултати от: Речник на българския език

КРИТИКУ̀ВАНЕ

ср. Отгл. същ. от критикувам и от критикувам се. Безспорно най-голямо влияние върху Хаджийски е упражнил Тодор Павлов .. Тодор Павлов го обича истински, но с дейна енергична обич, която предполага разкриване на слабостите, критикуване, за да може да се получи правилно израстване ствола на таланта. Е. Каранфилов, Б III, 261.

Виж повече