кръсто̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време кръсто̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време кръсто̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време кръсто̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време кръсто̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време кръсто̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време кръсто̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време кръсто̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кръсто̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кръсто̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кръсто̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кръсто̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кръсто̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кръсто̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кръсто̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кръсто̀свайки - деепричастие кръсто̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кръсто̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кръсто̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кръсто̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кръсто̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кръсто̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кръсто̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кръсто̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кръсто̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кръсто̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кръсто̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кръсто̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кръсто̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кръсто̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кръсто̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кръсто̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кръсто̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кръсто̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 обикалям - бродя - кръстосвам (разг.) - снова (разг.) - циркулирам (разг.) - шаря (разг.) - щъкам (разг.) - лутам се 2 кръстосвам - скръствам
- 1. кръстосвам
- - Кръстосвам улиците
КРЪСТО̀СВАМ, -аш, несв.; кръсто̀сам, -аш,
мин. св. -ах, св., прех. 1. Поставям, слагам два или повече предмета във вид, форма на кръст1; кръстообразно. Присегна [Левски], взе револвера в ръка, камата, сложи ги едно до друго на миндерчето, кръстоса ги. Ст. Дичев, ЗС II, 295. — Пет люлки съм пренесла на гърба си, все така ги заревах, подпаша отзад, отпреде кръстосам. Й. Радичков, СР, 67. Мама със задоволство ще вземе да обяснява как е взела тя на своя гергьов тия белушки, . ., как пробадала и кръстосвала мъничките шарчици. Т. Влайков, Пр I, 64. —Либе Маврудо, Маврудо! / .. / Съблечи дрехи айдушки, / йоблечи дрехи просяшки, / кръстосай торби през рамо. Нар. пес., СбНУ XXIX, 75. Жънала [майка], жънала, три снопа налеела, / кръстом ги кръстоса и на тех седнат. Нар. пес., СбВСтТ, 141. // В съчет. с ръце. Поставям, обикн. отпред, на гърдите си едната ръка върху другата; скръствам. Да, това беше вече заповед. И. мадам Меворах се покори: седна. Намести крак върху крак и кръстоса ръце на гърди. А. Страшимиров, Съч. V, 324. — Казвай де! — казал той, па кръстосал ръцете си и приготвил са да слуша своя другарин. Л. Каравелов, Съч. II, 56. Той три пъти под ред слага чука си на наковалнята и, като кръстосваше ръце и се подпираше на него, оставаше тъй дълго време замислен. Й. Йовков, ПР, 158. // В съчет. с крака, нозе. Поставям единия крак върху другия, когато седя. Сядаше в училищната градина под люляка или пред Славевата кръчма, облягаше се на стола, кръстосваше крака, изваждаше цигари и запалваше. СбАСЕП, 328. Мъжът с широките плещи седна на стола и кръстоса крак върху крак. Д. Спространов, С, 66. Тя [Ана] седи срещу него [лодкаря], кръстосала нозе и се гали като котка о рамото на другарката си. М. Грубешлиева, ПП, 47.Виж повече2. С предл. с. Пресичам, опасвам нещо с нещо друго в голямо количество. Осветлих земята с хиляди потоци светлина и я кръстосах с милиарди жици, за да съобщавам волята си по цялата земя само в един миг. Хр. Смирненски, Съч. III, 137. Кръстосаха [кооператорите] бостаните и градините с вади. А. Каралийчев, СР, 56.
3. За предмет — кръстообразно, в различни посоки пресичам, опасвам нещо. Старецът не знаеше какво да прави. Вода. . вода по каналите, които кръстосват полето. Кр. Григоров, ОНУ, 187. Бързи, ослепителни светкавици кръстосаха облаците и събориха едри капки. К. Петканов, СВ, 50. На устата на пушките им росен чемшир стърчи; нанизи, патрони, кръстосват гърдите. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. Пътищата цяла я кръстосаха, / като обръч стегнаха снагата / — спрете се, вихрушки, що ли тичате, / не се стига края на земята. Д. Габе, ЗП, 88.
4. Засрещам, пресрещам нещо от една страна с нещо от друга страна. И двамата едновременно кръстосаха десниците си. Ст. Загорчинов, ДП, 330. Следващият ловец дойде да го смени, .., преспа на фермата и си каза, че не трябва да стои на едно място, а трябва да обиколи баирите, да надникне в падините и тъй някъде може да кръстосат пътищата си с лисицата. Й. Радичков, В, 133. Росинка беше влязла в марксическите кръжоци още в долните класове на педагогическото училище, а сега, вече двадесет и двегодишна, тя кръстосваше пътищата на нелегалната си дейност с тия на Сами и Матьо. Д. Ангелов, ЖС, 113-114. ● За щик, нож и под. Щика щик и ножа нож кръстоса — / отсякват се, трещят. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 239. // За поглед, очи и под. — срещам, пресрещам (поглед, очи и под.). Кръстосаха светнали погледи, заговориха оживено. К. Петканов, БД, 95. Баща ми кипна до вбесняване .. За щастие, дойде бай Стоян. Недоволни от това появяване на външен човек и двете страни кръстосаха остри погледи. Ст. Чилингиров, ХНН, 66. — Ще видиш колко добре ще ни бъде! — настоя майката гальовно и сложи своята ръка върху ръката на Домна, положена на скута ѝ. Двете жени кръстосаха очи. Б. Болгар, Б, 83.
5. Ходя, обхождам, обикалям нещо в различни посоки или без определена посока навсякъде, на шир, много. Известният столичен писател реалист, Кардашев, излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града. Ив. Вазов, Съч. X, 3. Рояци агитатори кръстосваха селата и вълнувуваха умовете на избирателите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 107. Цялата работа легна върху стария. Той ставаше много рано, още преди зори, и кръстосваше като вампир из двора и до хармана. Г. Караславов, С, 193. Тръгнахме с бай Стояна по друмища и по кърища. Кръстосвахме всяка нощ равнината. А. Каралийчев, НЗ, 181. На три страни градо си кръстоса, / ниде нищо ни срещна, ни стигна. Нар. пес., СбНУ V, 84.
6. Съешавам домашни животни от различна порода, за да се получи поколение с по-голяма издръжливост и продуктивност. Сам Дарвин е развъждал и кръстосвал разни породи домашни гълъби. Ст. Дончев, ПНД, 7.
7. Бот. Изкуствено опрашвам специално подбрани растения от един сорт с прашец от растения от друг сорт, за да се получат растения с по-добри качества. Той [Мичурин] кръстоса вишна с череша и получи нов вид плодове — по-едри, по-вкусни и по-издръжливи. ОФ, 1950, бр. 1784, 4. Духът му тук е всякъде докосвал, / земята ровил с трепетни ръце — / садил, плевил, присаждал и кръстосвал / и чакал е плодът да порасте. Н. Марангозов, ЯВ, 60. кръстосвам се, кръстосам се страд.
КРЪСТО̀СВАМ СЕ несв.; кръсто̀сам се св., непрех. 1. Само мн. За предмети — стоя, разположен съм кръстообразно. На гърдите му [на Матьо] се кръстосваха патрондаши, на коленете му лежеше карабина, на кожения му колан висяха две бомби. Д. Ангелов, ЖС, 592. Момчето пристегна колана на кръста си, оправи двата ремъка, които опасваха раменете му и се кръстосваха на гърдите. М. Марчевски, МП, 187. Той [Хрисантов] сръбва от всякоя само за очи и стиска множество избирателски ръце, които се кръстосват и преплитат около него и другаря му. Ив. Вазов, Съч. VI, 212.
2. За пътища, реки и под. — пресичам се, срещам се под някакъв ъгъл един с друг. Понеже нямаше вече махалите, нямаше и улиците им. Широкият простор даваше проход всекиму и навсякъде и безбройни пътеки се кръстосваха през него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 85. Стигна [бай Стоян] голямата круша, там, където се кръстосват пътищата за Бистрово и Ливада. Ив. Карановски, Разк. I, 135. Минахме и през моста, дето шосето и реката се кръстосват. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Както винаги, в района на тая гара, където се кръстосваха няколко линии, царуваше непрекъснат шум. Д. Калфов, Избр. разк., 264. Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока, — върху древни кули, зидани от чуждоземци, — цар Аспарух сгради своя дворец. Н. Райнов, ВДБ, 9.
3. Засрещам, срещам се с нещо. Светлините загаснаха и лъчите на скритите нейде над публиката прожектори се кръстосаха върху дансинга — алени и сини. Др. Асенов, СВ, 67. Огнени мечове се кръстосваха със стръв над крепостните стени, ударът им сразяваше, а блясъкът хвърляше искри дори в тъмничното подземие. М. Смилова, ДСВ, 287. И почна се боя веч, / кръстоса се меч със меч. Ив. Вазов, Съч. II, 53. // За поглед, усмивка — срещам се един с друг. Долавя и погледите и усмивките, които се кръстосват. Й. Йовков, ПК, 54. През двора пропищи / куршум; след него друг. И нямо се кръстосат / юнашки погледи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 267.
4. Прен. За идеи, интереси и под. — сблъсквам се помежду си. Та нали и аз бях между противниците на директора, .. Колко наши мнения са се кръстосвали яростно и непримиримо. Др. Асенов, СВ, 56-57. Сигурно във воденицата е шумно и весело, . ., сред тази глухота бие възторжено и шумно едно неуморно сърце, бдят и работят хора, творят се блага, кипят страсти, кръстосват се интереси. Г. Караславов, ОХ I, 122. Изменението на силите в Европа изобщо превръщало западните балкански провинции на империята във възел от противоречия, в които ролята на Портата била минимална — тук в бъдеще щели да се кръстосат интересите на местните отцепници с тия на европейските сили. В. Мутафчиева, KB, 132.
5. Кръстосвам (в 5 знач.). Минувачите непрестанно се кръстосваха и сновяха по улиците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 98.
6. За животни — съешавам се, за да се получи поколение с белези от двете породи. Младите чакали могат да се опитомяват много лесно и да се кръстосват с домашните кучета. П. Петков, СП, 30. Свинете си дивеели по горите — случвало се дори да се кръстосват с глиганите, но изобилните жълъди трупали вкусната сланинка под четинестите кожи, та имало с какво да се топне качамакът. О. Василев, ЖБ, 13.
◊ Кръстосвам / кръстосам меч (шпага); кръстосвам си / кръстосам си меча (шпагата). Самост. или с някого. Книж. 1. Започвам въоръжена борба с някого. — Защо мислите едни народи поробват други? Нима тук има нравственост? Само правото на по-силния. — Ами ако поискаме да съединим Румелия с Княжеството, какво ще кажат по-силните? .. Ще си кръстосат шпагите над нашите глави. В. Геновска, СГ, 286. 2. Влизам в спор с някого. Кръстосвам / кръстосам ръце. Разг.1. Преставам да работя, отказвам се да работя. 2. Отказвам се да предприема нещо за постигането на някаква цел, отказвам се да се боря. Ръцете не кръстосвай пред бедите. / По лют ли е врагът — по мъж бъди. Ив. Вазов, Съч. III, 195. Кръстосвам улиците. Разг. Скитам без работа и без цел; миткам, шляя се. — Работи си ги ти! — Е, добре де, ще работя, досега не съм се излежавала. Пък ти, ако не те е срам от хората, кръстосвай улиците по цял ден. В. Нешков, Н, 124.